Тук по Америката преди доста години (вече май 30 - 40) имаше интересно проучване за "качество на живот", с евентуалното заключение коя професия подсигурява най-качествения живот. Като в "качество" влизаха фактори като доход, но и свободно време, колко от това свободно време може да бъде прекарано със семейството, стабилност на дохода, човек да може да планира големите житейски стъпки като купуване на жилище, задомяване, отимане на деца, и - това беше най-интересното! - постоянство / уседналост в живота (всяко преместване е стрес: еми/ими -гранти рядко са дълголетници!) за наличие на спокойствие, сиреч наличие на нерви за влагане в детското възпитание, и какво става от децата след като израстнат. И професията, подсигуряваща най-качествен живот, се бе оказала... учителството, следвана от занаятчийствата, при които човек може да си спретне частна фирмичка и да си кюта на едно място, с цялото му внимание налично и насочено към детско възпитание.

Та значи, дойдохме си на думата за семейните сборища: ми в повечето случаи, щом в семейството има висшисти но не учители... Животът ги разсейва по картата. Семейните сборища са рядкост. Учителите и занаятчийте са единствените, статистически обобщено, които могат да живеят на едно място, с поколения - ако поредица деца следват пътя на родителите. И какво става около наше село: преди десетина години имаше допитване на кореняци тексасци от нашата околност (кореняк = тя/той и родител (поне един) родени и израстнали тук) дали са били до Хоустон (на около 40 км средно на север), дали са били на север от магистрала 10 (тя върви изток-запад, и пресича Хоустон), дали са излизали от Тексас, и дали са излизали от САЩ. И - дръж се за стола! - около 1/3 не бяха ходили до Хоустон, около 1/2 не бяха ходили на север от 10-ката, и съм забравил нищожните проценти на излизалите от Тексас и излизалите от САЩ. В образователно отношение, това са предимно занаятчий, дребни чиновници, и - в най-висшия случай - учители.

И когато видим натрупаните коли и детската глъчка и семейните сборища по празници - ей тей това са семействата, които живеят в географски стегната област и могат да се събират без някакви житейски / икономически / географски / нервни изсилвания. Това са мнозинството американци. (В крайна сметка, мнозинството американци имат само гимназиална диплома; в описваната класа, учителите се извишават с висше, макар основно, и обичайно от 2-ра и по-низша степен учреждения.)

Богатите семейства (а по Тексас и САЩ няма начин децата да задържат богатството без да имат висше - дори ако са от селско-стопански или занаятчийски богаташки семейства) също имат сборища - но на по-рядко. И гледаш уж семейното имение, ранчо с граници да ги обхождаш с кон и палатка, както аз бих ги описал, и от време на време кацат частните самолети на пистата - но кой долита от Нови Йорк (и живее там), кой от Чикаго, кой от Бостон, кой от Сан Франциско... Семейното имение обитавано не от семейството, а от прислугата, да го поддържа налично за... следващото посещение, за броени дни, от някой от притежателите... Парите имат цена.

Както бе писал тук едно време Оптимистът: в САЩ който има време няма пари, и който има пари няма време. За тези от нас, съумяли / успяли да намерят златната среда - от ново,
Весела Коледа и Честита Нова Година!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите