|
"Всеки ден от към горната страна на тревата е подарък."
Не тема "трева", и изобщо ливади и полета, вчера (Коледа) си спомних старо американско наблюдение, как да разбереш къде е "село" и къде "град". При голями семейни празници (Бъдни Вечер, Коледа), там където са наскупчени коли и от вътре се чува глъчка - там е "село", защото там се събира семейството, при "баба и дядо на село". Защото "на село" хората имат жилищните условия и изобщо наличния жизнен простор да посрещат / приемат / настаняват / обслужват голями семейни събирания. "В града" гражданЕте, сгънати в тясни жилища, забрави паркинг за гости, в отчаянието за мъничко още жилищна площ се изнасят на балкони и в стълбищни площадки - и не им е до посрещаници.
И по горното наблюдение, ние живеем на село.
Сега, вътре в селото върви старото наблюдение изразено най-вече с колите, но също с къщите: колкото по-малка и скапана колата, толкова повече хора наблъскани в нея. Обикновените "селски" къщи - пред / около тях задръстено с коли; деца играят пред гаража или завзели тротоара; богаташките къщи, с кръговратните возове, с "приемни" паркинг площи където не група коли, а група автобуси можеш да разположиш в удобство - празни, тъмни. Мина ни на ум, че може би тези "селяни" за празниците са се изнесли някъде, я на кораб, я на плаж, я някъде на почивка. Да, обаче всичките такива юнаци - все на почивка се изнесли?! Коледната украса безупречна, свети (поддържана от платена прислуга), всичко изпипано. Но... празнее.
Минахме обстойно през доста места, вчера, да съзерцаваме коледната украса, и по светло, и после по тъмно, да се възхищаваме от светлините. Точно се разбираше кои къщи са пълни, и кои не.
Просто размишление върху наблюдение, започнато от "всеки ден от горната страна на тревата"...
|
Успоредка на изказването [re: MilaO6]
