Права си, че трябва да действам, а не да приказвам.
За едно дете, което просеше на оживено кръстовище между колите се обадох около 100 пъти в гореспоменатата агенция. Прехвърляха ме от леля на леля, но изтърпях. В резултат след няколко дни детето го нямаше на кръстовището, но каква е по-нататъшната му съдба не знам и няма как да знам.

Признавам си, че новината за децата родилки в Сливен(отнася се тая статистика само за Сливен) ме шокира и потресе. Знаех, че има такива случаи, но не мислех, че са така масови. Имам внучка на тая възраст, като се сетя какво се случило на тия деца, настръхвам.

Ако съм жива другата година, за всяко нещо, свързано с деца, което ме възмущава, ще пиша на шибаната агенция с копие до някой шибан депутат, министър, кмет или полицейски шеф. Дори с риск да ме взмат за поредната луда.