|
Военно-истороческия музей, с падащата си ограда цялата на дупки, с прекрасните, палещи въображението самолети, танкове, камиони и оръдия, и с мързеливите си охранители беше просто най-великото място за игра в района, и аз, и всичките ми приятели обилно се възползвахме от възможностите.
Да допълня с още мои спомени. Там където беше инвалидният дом оградата беше зидана до към метър и нещо на височина, след което, през 3-4 метра имаше зидани колони а между тях дървена ограда. В този инвалиден дом, през четиридесетте години, имаше настанени германски военно пленници чакащи репатриране в Германия. Не бяха строго охранявани и често стърчаха над оградата, гледайки кой минава по улицата (цар Борис първи). Виждал съм жени (включително и майка ми) да им носят курабийки или коя каквото направила за хапване от съжаление.
Оградата от Бузлуджа до Шандор Петьофи беше от бодлива тел като пред нея беше насаден жив плет. Между бодливата тел и живия плет имаше малко разстояние, което ние, децата, ползвахме да се придивижваме, когато играехме на гоненица или нещо друго. На няколко места бодливата тел беше компрометирана и минавахме от там вътре в двора на музея.
Аз също съм влизал в танковете през кръгъл отвор на пода, до който пропълзявахме. Капакът беше отместен, но си беше вътре в танка.
Помня и друг един случай, когато през лятото се бях качил на една липа да бера цвят, който разстилахме върху вестници на гардероба отгоре, да съхне за ползване през зимата. Липата беше една от многото по тротоара и беше точно зад два от самолетите (бяха три самолета - един бомбардировач с два мотора и два изтребителя с по един мотор). Както бера цвят и един от моторите на бомбардировача пропука и заработи. След съвсем малко време пропука и втория мотор и също заработи. Клоните и листата на дървото на което се бях качил, под порива на вятъра от двете витла се извиха назад, към улицата и аз се видях стърчащ във въздуха и държащ се здраво за два от клоните, да не бъда отвят. Около самолетите щъкаха хора. Никога преди това не съм бил толкова близо до работещ самолет.
В други случаи съм се качвал на синия изтребител и съм влизал в кабината затваряйки я от горе. Играех си развивайки кранове и бъзикайки се вътре с едно или друго. Докато се бъзиках с крановете, самолета издаваше разни звуци на преминаващ въздух под налягане.
Един път, като се надигнах от седалката да си ходя, видях че пазачът е отвън, до самолета, без да знае че съм вътре в кабината. Цял час го чаках да се махне от там, че да мога да си ходя. Като седях вътре, потъвах толкова дълбоко, че отвън не се виждаше да има някой вътре.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
|
Re: Най-после демонтират [re: Green Light]
