Твърде е сложно, защото ти наистина НЕ РАЗБИРАШ. А аз САМО разбирам. И ако ти се обиждаш 100% от думите ми - те са 50% обидни И за мен.

Аз съм от поколението, което живя част от живота си СЪС и СРЕД тези идеали, за които говоря. Междинно поколение. Просто ЗНАМ за какво става дума. Вашето поколение НЕ ЗНАЕ. От един момент нататък идеалите се изпариха от главите ни. Заместиха ги други…. неща, които обаче нямат нищо общо с това, което се нарича “идеал”.

Аз съм също осакатена от “новия живот”, който си избрахме и към който се насочихме. Постигнахме го най-малко от всички бивши соц страни, това е друга тема, но стремежът към него си остава. За жалост - това е само стремеж към по-лъскав и охолен живот. Колкото повече -толкова по-добре. И НИЩО ДРУГО.

Само си въобразяваш, ако приемаш “идеологическите принципи на партиите” или всичко друго, за което се стараеш да пишеш, за “идеали”. Дори родолюбието не е “идеал”. Да, ОНЕЗИ идеали може да са били фалшиви и измамни, но ги имаше в главите на много хора. Че и в сърцата им.

Въпросът с идеалите го повдигнах, опитвайки се да ви обясня, че не е редно ние, консуматорите, да подценяваме, омаловажаваме, дори игнорираме чувствата на онези, с идеалите. Паметникът трябваше, АКО ще се отстранява - да се направи с повече деликатност и уважение. И законност. Ако щеш - И С РЕФЕРЕНДУМ. За да е ясно какво НАИСТИНА иска мнозинството. Щеше да е по-спокойно. Без сътресения. Изляхме си омразата и неудовлетвореността от реалностите и несъгласието с нечии идеали върху някакъв камък..п
Какво да си избера като възможен отговор? Че не са ни различни поколенията? Че идеализъм и идеология по необходимост се припокриват? Че законност и референдум по съществото си са противоположни, а не допълващи се термини. Или че това което НАИСТИНА иска мнозинството е неизменна изненада за всеки, който вее знамена в това име.


Ще избера това:

Не ми говори на вие!
Аз съм клубар и това е достойнството ми - да съм сам и откровен, разтворен тук.