Състезавахме се почти всеки ден, ние- гръцките богове срещу тях- римските.

Посейдон, Арес и Зевс.
А пък другите били римски, богове пак.
Блазе ти.

Ние в Орландовци си бяхме като бат‘ Бойко – Оцеола, Винету, а пък на един му викаха Оцет Винен, щото той ни беше главатаря.
Нищо, че в къщи се мъдреше едно книжле „Старогръцки легенди и митове“, ама то беше превод от руски и само лъжи и пропаганда в него.
После някои кълвяха като луди Ккъ..к..ллла, Кла.., ох че не мога да го кажа, ама с тези ватирани умове как да се сетим на какво точно да се оприличаваме.

Сега изведнъж се сетих как му викаха на главатаря на „другите“ – Иван Цицката.
Ако знаеш само как ти завиждам. Какво детство, каква мечта и култура.
Зевс и Венера си държат ръцете на пейката в кварталната градинка, а Юпитер и Афродита чакат да се освободи място. Вълшебство.

Та извинявай, но може ли както за по-прости хора, ала ватенки да ми извадиш поуката, че нещо се затруднявам. Какво ти ала бала, направо като за ватенки.
Може би е, че сега слагат ток по оградите за да пазят свещените частни ябълки.
Или, че дружинната е трябвало да ви похвали.
Даа, какво нещо е демокрацията. Ако това се беше случило 30-40 години по рано дядо поп щеше да ви дава за пример в квартала, а пазачите да ви обелят ябълките.