Моите спомени са от времето, когато бях двадесет и няколко годишен. В последствие научих името на подполковник от държавна сигурност Петко Лалов, който отговаряше за всички работещи в този гараж (а можеби и за хората на други предприятия) да не се занимават с противопартийна дейност. Ако нещо съмнително се случваше, местните доносници съобщаваха на него и той поемаше случая. Така пое и моят случай. Пое го но нищо не можа да свърши, защото не се явих на втората среща. Вече бях офейкал. А не беше нищо кой знае какво. Две служителки си говореха на бюрото, където поставях нов телефон, чух ги какво си говореха и коментирах. Да ама на едната от тях съпругът работел в държавна сигурност и се започна. А беше толкова маловажно!!! Беше нещо подобно на друг един мой случай, когато бях на 12 години. В махалата беше музеят на българо съветската дружба. Помещаваше се в бившия инвалиден дом. Зад музея имаше много голям двор, където бяха изложени три самолета, танкове, оръдия и други. Между самолетите растяха няколко ябълкови дървета, чиито ябълки никой не береше. Имаше и пазач който се разхождаше из двора да пази. Ние (аз и други на моята възраст) дебнехме когато го няма наоколо, прескачахме оградата, качвахме се на крилата на самолетите и беряхме ябълки. Един ден обаче пазачът ни издебнал нас, появи се отнякъде и хвана мен. Другите се разбягаха. Извика милиция. В милицията ме преджобиха и ми взеха чекийката. Беше на мода да си правим лъкове и стрели. На върха на стрелите закрепвахме заострено топче дзифт за да хвърчи направо и надалеч. Та заради това че ме хванаха в двора на музея щяха да ме съдят. Обвинението беше че съм направил "въоръжено нападение над военен обект". Въоръжено заради ножчето, което ми извадиха от джоба.
С такива неща се занимаваше милицията тогава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите