Смятам че вероятно е с най-голяма дипломатическа тежест (от горното подмножество) поради това че е най-известният паметник от ерата заедно с альошата. Унгарците вкараха това онова в музея, но не преместиха паметника на червената армия от площада на свободата. Отново подчертавам, това ми е обосновката към тезата "много са 180 паметника".

Тезата "много са" не е моя. Моята е към Ржевски, който писа, че всичките руснаци ще ни намразят, ако преместим символа на съветския воин. Даже използва "разрушим" или "унищожим". Писах, че тези символи са 180 броя, и да се демонтира един, остават още много непипнати. Що се отнася до дипломатическата тежест, особено прословутия чл. 14, на който се позовава Захарова в заканителното си изказване, той не дели паметниците по големина, известност и местоположение. Ето какво гласи:

Член 14

Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на Руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.

До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани на територията на Русия ще бъде осигурен свободен достъп.

Договарящите се страни ще се консултират за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член.

1. Няма тълкуване на дефиницията ценности, свързани с историята и културата на Русия. Дори и да има някъде текст и списък, което според мен е задължително, не е публично изяснено дали и по какви причини изцяло български като инициатива, проект, изпълнение и финансиране произведения на изкуството и архитектурата, какъвто е мемориалният паметник на съветската история и войска, е ценност, пряко свързана с историята на Русия и от историческа важност за Русия. При положение, че Русия нито има участие в проектирането и изграждането му, нито юридическа собственост върху земята, на който е издигнат, нито може да има културноисторически претенции към този материален обект. Във всеки случай, не по-големи, отколкото тези над статуи на Ленин и Сталин, които българите си набучихме къде ли не от възхищение пред Ленин и Сталин. Въпросният паметник и подобни, дори не са гробищен паметник и мемориал, какъвто е паметникът на съветския воин в Добрич, например - заради препогребването в основата му на тленните останки на съветски войници, починали в България.

Историческото присъствие на съветската армия на територията на България е доволно официализирано и недокоснато чрез войнишките гробове, надгробни и мемориални паметници на място. Грандоманските скулптури и архитектурно-скулптурни комплекси, каквито са паметникът в центъра на София и паметникът на пловдивското тепе, построени 10-12 години след съветската окупация на България на исторически индиферентни места и без връзка с реални събития, изцяло по българска инициатива и с български средства, според мен не представляват никаква културно историческа ценност за Русия. Тъй, щото тя да има претенции в съучастие над тяхното настояще и бъдеще.

2. Въпросният паметник, колкото и да е емоционално мил и скъп на сърцата на съвременните руснаци и държава, в момента не се разрушава вандалската, а се демонтира, ще се реставрира, съхранява и премонтира отново на територията на България. И всякакви дипломатически претенции относно предприетите действия в интерес на убранизацията на българската ни столица спрямо него, са нищожни.

Русия претендира, че не сме съгласували проекта за демонтаж, реставрация и преместване на паметника НИ с тях. Чрез невярното твърдение, че унищожаваме българско произведение на изкуството. Което на практика, нито е унищожено, нито корелира по какъвто и да било исторически значим начин със съвременна Русия и нейната реална история. Освен, като самоинициатива на някакъв фенклуб на външната й политика за някакъв ограничен времеви период.
Ами няма нито юридически правно, нито дипломатически обосновано основание за това.

Всичкото претенции на Руската държава спрямо български съвременен паметник са спекулации и с нищо необосновани, затова пък, дипломатически крайно неприемливи обвинения към вътрешната ни държавна политика плюс закани и заплахи.

С две думи - резилът си е изцяло руски откъм недипломатичен натиск и изцяло български откъм вързването и дори подкрепата на такава форма на тормоз от страна на чужда държава спрямо българския суверенитет.