|
Ееех, съчувствам ти, но много ме разсмя. Човек, който го разказва така, не го мисля, ще се оправиш.
Миналата година и мен ме ебаваха в Ортопедията, като се наложи операция за скъсано сухожилие. Питат ме как стана, г-жо Карамфилова? Викам, ами как, да подам на зетя бутилка газирана вода и някак си "срещнах" пръстта, каза скръц и увисна. Еее, ако беше бутилка ракия, намаше сега да сте при нас, г-жо
Доста често попадам в такива идиотски ситуации, мама има една приказка за мен : Къде оди Гера, все я злото тера! Така, на наш си диалект.
Някога може и да разкажа, някои неща съм си ги признала.
Но, сега си мисля нещо, което ми се случва в рамките на 1 месец. Падам 4 пъти. Колената са ми като на внука, с кори от рани и тук таме пресни. Мдааа, за мое оправдание : единия път селската котка ми се навря в краката, успях да вдигна ръка и да удържа уискито в ръката, нищо че бях по корем на земята.
Втория път, някак стъпих на плочка, знаеш ги, онези дето просто си скачат. Успях да вдигна ръка, защото носех лап топа в специалната чантичка, щото раницата ми беше пълна с подаръци за внуците. Опазих оръдието си на труда.
Третия път-поледицата миналата седмица. Успях да вдигна ръка и да задържа киселото зеле в една ръка, което си носех от село. Така, по инерция, не че нещо ще му стане.
Четвърти път, вчера. Ами, нямаше котка, нямаше поледица, нямаше скачаща плочка. Пльоснах се ей така, някой ми дръпна краката.
Слава Богу, все рани на колената, ноооо, нищо съществено. Какво ме предупреждава съдбата? Вероятно да си копам градините и да не се занимавам с глупости. В градината не съм паднала нито веднъж
|
Re: Чувство за хумор [re: Sgraffito]
