Re: Чувство за хумор / Контакти / Поколения / 40-50

Виж сега... преди около три години си рекох, ей, най-сетне децата поотраснаха, давай да наваксвам с отколешни страсти, сега ми е паднало!

Летях с параплан навремето в България, а сега живея в Меката на безмоторното (и моторно) летене, по цял ден като вдигна поглед от лаптопа, все фърчила във въздуха, как да не ти се долети! Речено, сторено.

Ама тук не става като на дивия Запад, трябва лиценз, пък моят изтекъл през лето оно. Записвам се чинно на курс, събирам им шапките на всички (трая си, разбира се, че все пак не съм хептен новак), правя няколко полета от високо, кацам и естествено за целта дърпам спирачките (едни ръкохватки на сиджимка).

Заболя ме нещо малкото пръстче. Викам си, изнежила си се, Кафе! Направих си шина с клечка от сладолед, бинтовах и си джитках една седмица така, докато не си зачекнах пръста някак и ми излезаха свитки. Рентген - ама, госпожо Кафе, вие сте си счупила пръста! От една сиджимка! Ми смях се, естествено, то си е за смях!

Хубаво. Дойде зимата. Еееей, сега ще се откарам на ски! Втори път за сезона. На черната писта карам, няма да се излагаме, я. Няма пукнат човек, прясно утъпкано, времето разкош, слънчево, абе, кеф! Сега е момента да си тренираш карвинга, Кафе - си мисля. Юхуууу, ръъъъц, юхууу, ръъъъц и т.н. Идва един по-полегат и по-тесен участък, който пресича обаче котвата. Гледам от високото - никой не идва. Иии шууууссс... докато не виждам как от склона изскачат двама души, седнали на котвата... Опазих тях, себе си, не. Счупих рамо, лопатка и... малкия пръст на ръката. Не, не на старото място. На ново!
И пак се смях, ми то си е смешно.

Година и нещо физиотерапия, докато раздвижа пустото рамо, че и пръстите на ръката (дясната!) ми се вдървиха! Още не мога да ги стегна в юмрук, стинките ми изпадат отстрани.
Ама почти на 100% възстановяване го докарах. Айде, на 90%. Малко ли е!
Пускат вече лифтовете и кабинките на яките писти, тая година ще наваксам, ура!

Днес решаваме с милото да се разходим преди вечеря. Слизаме по стълбите и кажи ми защо, не виждам, че има още едно стъпало, обаче го проумявам адски бързо, докато политам в празното, стъпвам в неестествените за едно стъпало 90 градуса странично и не чувам хряс!
Преди малко си дойдохме вкъщи. Счупено и гипс.

Мисля да си продам скиорската екипировка, щото от три години, само миналата година бях що-годе цяла, но пак не се кара като хората, че нямаше пък сняг. За летене хич не си и помислям вече, а и по стълби няма вече да ходя.
Ще мина само на плетки и шоколад, обаче ще внимавам като плета, че някоя сиджимка да не ми счупи таза.

То, май не излезе особено смешно, макар че, повярвай, смях се много, след като ми мина студеното изпотяване и океанът в ушите, обаче темата ти ми дойде екстра. Оплаквам се. Ми не е честно!