Е, ржевский, война, на война няма примерни, идеални, морални.
Говорих с ветеран от войната, оцелял в ленинград, бил е на 21 години.
Представяш ли си, дете.
У този човек имаше някаква мъдрост, удивителна личност.
Бил е пленник.
Казваше, аз не ги мразя, ние бяхме врагове, но такова беше положението, вие не знаете какво е война.

Сега си спомням за галя, рускинята, баща й загинал във войната, по стечение на обстоятелствата се среща по работа с немец, чийто баща също не се върнал.
Плачеше и ми разказваше : седиме вечерта, тарти, аз съм ударила няколко водки, и му викам : имаш ли шнапс, дай да го видим тоя вашия шнапс.
И той взел че измъкнал бутилка.
Вкратце, изпили шнапса, плакали, и видяли, че другият е същият човек.
Абе, какво да ти кажа, всеки път като си спомням, ме стиска гърлото, и си викам, защо, бе, мамка му.

Войната затова е гадно и зверско нещо.
Имало е изнасилвания, имало е, но е имало и, как да кажа, доброволни съвокупления.
За 15 години в австрия се наслушах на истории, тъжни, смешни, трагични, човешки.
Знаеш ли, в градчето, където бях последно, в гробището, имаше отделно място, така наречените "руски гробища".
За руснаците, отишли си там.
И ги поддържат гробовете, не защото са руски фенове, а защото това е човешко, християнско, защото и австрийци имат някъде гробове.
И сме ходили, и съм им палила свещички, младички, жертви на войната.

И мой любим си отиде на двайсет и четири в афганистан. Какво видя от живота?
Мечтата му бе да дойде у нас, да идем на море.
Мамка му.
Дето вика димчо дебелянов, "мъртвият не ни е враг".
Затова ми е тъпо това разделение в клуба, ама нейсе.

Но иначе съм ястреб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите