аз лягам след мъжа ми и хъркането му не ми пречи
заспивам бързо и спя непробудно на шум, светлина, на неудобно място
събуждам се само ако някой ми говори (дори да шушне) нещо на мен
той оня ден не могъл да спи от ураганната буря, а аз не съм я усетила
както легна в една позиция, без тапи в ушите, така и се събуждам сутринта

при нас на младини беше, че той по плановете с точки и подточки, при мен хаос
първо трьбва да се отиде там, после да се свърши това, след това да се говори с еди кой си... и важното за него да се свърши в "правилния" ред
пък аз хващах задачите коя как ми дойде, нали са свършени до края на деня, никакво значение коя първа, коя втора
той се дразнеше, че не пестя време
усещането за време течеше по различен начин в моята и в неговата глава
но след толкова години заедно вече не се разочароваме, че другия е различен и не е перфектен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите