Още поезия:

Не можах да бъда твоята пролет
Не можах да бъда твоето лято
Нека бъда твоята есен

Нека бъда твоята есен,
ще тежа във ръцете ти златна и зряла,
ще се стича в сърцето ти моята сладост,
и кръвта ти ще стане вино- есенно младо.
Дрехата си, ще ти постилам,
като златна затоплена шума,
и укротена, и немилвана
аз до теб ще лежа безшумно.

Не можах да бъда твоята пролет -
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято
друг се къпа в реките горещи и бели.

Няма да има пролетни мълнии,
юлски горещници няма да има,
с кротка нежност ще те изпълня,
с ябълков дъх и с нещо без име.

Не можах да бъда твоята пролет
Не можах да бъда твоето лято
Нека бъда твоята есен.

Станка Пенчева