|
ей тука още , а всъщност реакцията ми беше по-скоро провокирана от този ти пост, на който отговарям.
Засягаш много и нееднозначни теми в писанието ти, и да ти кажа честно, като го прочетох за първи път първата ми асоциация беше фразата на Раджеш от ТВВТ, в отговор на реплика на Шелдън към Ленард "The only thing missing from that insult was yo mama!". И превеждам "единственото, което липсваше в тази обида, беше майка ти.
Да поразсъждаваме върху написаното от теб, моите отговори са в червено:
Ти това от позицията на каква познавачка го изказваш!? никога не съм имала претенциите на познавачка. Питам от позицията на човек, който обича да си пусне хубава музика, да погледа хубав филм или да прочете книга, която го кара да се размисли. Или поне да си каже "има нещо тук", и да продължава да мисли, докато не може да спи...
От позицията на обикновен гражданин, на българка, живееща и работеща в Германия(среднозападна или централна европейка), от позицията на човек на изкуството или на консуматор на изкуство и на кое точно изкуство? Музика и литература? Е на каква точно музика - поп, класика, европейска, световна,...?! И кой точно жанр визираш, от кои години, стилове, изпълнители и пр?
не разбирам защо делиш хората на европейци, неевропейци, работещи на запад, или пък на изток. А да си поговорим за класическа музика. Цитирай ми класическо произведение, което е станало световно популярно? В последният век, да те облекча.
Хеле пък литературата... Я обясни ккакви и/или кои книги, автори, жанрове си чела в живота си? Какво обичаш и харесваш? Какъв ти е общия поглед върху музиката и литературата? За какво изкуство става въпрос, за масово, елитарно, национално, наднационално, европейско ли? За подготовката няма да питам.
това като го прочетох, кой знае защо, в съзнанието ми изплуваха думите condescending, herablassend, снизходителен. В смисъл, и трите означават това. Просто така ми дойдоха.. И, за да ти дам отговор - от позицията на човек, който наблюдава Светът и събитията в него. От тази позиция се питам къде са поетите, писателите, творците.
И само музиката (и то това, което ти явно разбираш под "съвременна музика") и литературата ли са изкуства? А какво става с театъра, киното, и прочее въпроси, на които я имаш, я нямаш отговор и при това, въпросът изобщо за изкуството е спорен и философски въпрос, на който има много и то нееднозначни отговори или по-скоро няма отговори. е, щом човек като теб, културовед и така издигнат над масите, няма отговор, то вероятно аз съвсем няма как да го намеря. За какво ли питах изобщо..
Е, теб едва ли те интересува философската страна на въпроса за изкуството/ата и в частност музикалното и още по в частност "съвременното музикално изкуство". А, забравих да попитам, за кои точно години или десетилетие на "съвременнто музикално изкуство" става въпрос? Макар че имам смътен спомен да си се похвалвала( в добрия смисъл), че под влияние на баща ти, светла му памет, беше чела философи и философска литература... много интересно - откъде ти знаеш какво ме интересува мен? Защото знаеш, че съм счетоводител по професия? И смяташ, че това ти казва всичко за мен. Че можеш да носиш моите дрехи с удоволствие и да заемеш моето място в Света без проблеми? Че ме познаваш, само защото знаеш, че съм счетоводител?? Знаеш ли още какво казваше баща ми, лека му пръст на човека. Казваше "Не си по умен от началника си, ако му го показваш!". И след това добавяше "и тук отварям скоба - не си по-умен или интелигентен от когото и да било, ако му го показваш или се държиш пренебрежително. Имай самочувствие, но и респект към околните." Много голям човек беше той, да знаеш. И разбира се, че покрай него съм добила любовта към философията, а след нея и към психологията и към всички други неща, които ме интересуват. Човек като цяло е обусловен от средата, в частнст родителското тяло, в ранните години. След това идва улицата и умозрението, образованието (ако е налично) и всички останали части на пъзела, които правят от човека личност. А това, че не говоря за хобитата си, е мой личен избор.
Ти като човек-счетоводител с прагматична, рационална и практична нагласа вероятно имаш предвид съвсем конкретни стилове и жанрове музика, изпълнители, групи и пр. и подобни отговори си получила. Клубарите и те разбират подобно поставена тема в нейните конкретни практични измерения. Но аз пък долавям някакъв опит за по-широко тълкуване на "проблемите в съвременното изкуство" и макар да си акцентирала по-скоро върху музиката, си засегнала съвсем бегло и литературата, а другите изкуства съвсем си ги пренебрегнала. Няма как да се правят подобни генерални изводи изобщо за изкуството, за изпълнители - певци, музиканти, артисти, ако си се фокусирала само върху един определен тип съвременна/модерна музика. Имаш съвсем погрешна представа за това какво е счетоводство. Убеждавам се за пореден път. И какво прави счетоводителят, всъщност. Аз не искам да решавам проблемите на съвременното изкуство, защото не съм изкуствовед и няма как да имам представа нито какви са те, нищо дали, как и защо ще бъдат или няма да бъдат решени. Питам от гледна точка на човек, който има нужда от изкуство, за да функционира. При мен непрекъснато звучи музика, в телефона си имам над 2500 записа, и, о небеса, счетоводител да слуша Вагнер и Моцарт. Ти можеш ли да си представиш?
Освен това, има голямо значение и в каква функция ти виждаш и се ползваш от изкуството. Изкуството като забавление е само една от функциите му. То има още и социална, естетическа, културна, цивилизационна и прочее функции, а за една от най-важните напоследък се коментира т.н. "комуникационна функция на изкуството", а дори и "комерсиална функция на изкуството/музиката". Най-комерсиалният композитор в последните 30 години - Ханс Цимер - е написал може би някои от най-добрите изпълнения за същите тези години. Изключително ми е любим, да ти кажа честно, и от него имам доста в плей-листата си. Ха сега. Да забраним ли комерсиалното изкуство? Изкуство ли е комерсиалното изкуство? Въпроси, въпроси.. е, като за счетоводител очевидно сложни, но не пречи да си ги задава човек.. Ако позволяваш, разбира се..
А що се отнася до музикалното изкуство, то е понятие с много широк обхват. Вярно, че е едно от най-универсалните изкуства, на което всички хора са подвластни, но далеч не всички хора реагират на точно тези жанрове, стилове, групи и изпълнители, които ти си загатнала. Купища други хора имат съвсем други музикални възприятия и това не ги прави "изостанали", сноби или неразбиращи от музика, нали. Никъде не съм употребила думите "сноби", "изостанали" или "неразбиращи от музика". Знаеш ли, психолозите имат едно понятие "детерминирано възприятие". Това е качество на психиката, при което индивидът, който получава информация - когато чете или слуша някого или нещо, и преди да си се опитал да вникне в него, вече има готова представа какво е това, какво послание носи и с каква цел това послание идва при него, съответно вече го е сложил в кавички и си го е маркирал с негативна конотация. А, всъщност, ако се е опитал да вникне или да прочете без емоция, (или да чуе) посланието, може би ще е разбрал, какво всъщност носи то. Ако трябва да носи такова, а не е просто информативно или пък търсещо информация.
Изкуството на комуникацията е давам - получавам. Нещо като първия принцип в Херметизма (ще си позволя да споделя нещо от себе си) - каквото отгоре, такова отдолу. Та, това давам - получавам се случва, когато направиш първата крачка, а именно допускането, че другият срещу теб вероятно Е разумен човек. Приемането, че може би околните имат какво да кажат. И биха ти го казали, ако имаш търпението и/или желанието да ги изслушаш. Че, независимо от професионалните си характеристики, човек може да носи в себе си един цял Свят, изпълнен с емоции и знания, или качества, които на теб са ти напълно непонятни... И които може би биха ти интересни, ако не етикираш околните на "тоя е счетоводител", "онзи е юрист", ерго - не разбират от балет, спорт, готвене.. Например. Особено ако хората се държат отворено и нормално като цяло. Всеки човек е една отделна Вселена, да знаеш. Разбира се, човек не е длъжен да си общува със всеки, особено ако от него струи жлъч или негативизъм. Но, отворените ръце стават все по-голяма рядкост в нашият Свят. Животът стана много труден.
Помисли си върху написаното.
|
дължа ти един отговор [re: MilaO6]
