|
Темата ти е много интересна. И с голям потенциал. Изкуството и културата са това, което "предаваме нататък" те са самата ни същност. Материалното е мимолетно, ценностите- почти вечни.
Аз също имам тема (в главата си, но съм споменавал и тук) за недоволството си от постиженията на изкуството, но в нея допирателните с твоята тема трябва да се търсят с фенер, затова само ще я спомена: Моята тема е липсата на амбиция в българските изкуство, култура и наука да излязат като законодатели на световната сцена. Да налагат, а не да следват модели. Май единственото общо с твоята тема е че и аз останах неразбран.
Иначе в общи линии не съм съгласен с теб. Изкуството: музиката, изобразителното изкуство и литературата, и особено - танца, киното, или културата в лицето на публицистиката са живи и се радват на небивал според мен интерес и дори разцвет, но просто трябва да се търсят на друго място- в интернет, и да се мерят с други мерки- полулярност, вместо качество.
Днес всички сме артисти, виж как дори и аз станах "писател", нещо което би било смехотворно във всеки един век и период в литературата. Представи си Джек Лондон и аз до него, или Шилер или пък Хесе, или хайде някой по-лек - нека е Ърл Стенли Гарднър и аз - с една и съща професия- писател. Изглежда достойно за скеч.
Но днес се приема напълно спокойно и това е чудесно, защото вече ври и кипи от такива писатели, такива художници, певци или кинематографи. Получава се нещо като пазарна икономика в изкуството - талантливите и интересните получават все по-голяма (неограничено голяма) трибуна, а по-скромните се свиват в собствени по-скромни интернет пространства.
Традиционното изкуство също продължава да живее, а специално литературата(която май все ми е в песента тук) е в огромен разцвет днес в България. Горещо ти препоръчвам да обърнеш внимание на днешните популярни български романисти, със сигурност ще ти доставят удоволствие.
Но все пак, основната ми контра - теза е в това че изкуството с интернет стана достъпно за огромна, многомилионна или дори милиардна общност на творците аматьори, а както е естествената му функция - то ни издига. Каквото и да направим, ние не можем да го принизим.
Има и гледната точка на Мила, разбира се- изпуснатата от нас "философска страна на въпроса за изкуството/ата", "социална, естетическа, културна, цивилизационна и прочее функции" а също и пре-интересните и неизвестни за мен "комуникационна и комерсиална функция на изкуството", но според мен тя е неспособна да ни разбере.
(Много неприятно започнах в трето лице, @Мила, разбира се че пиша и на теб)
Аз възприемам Мила, като явление за този клуб, както например възприемам и Санто Модесто. Хора от друг свят, които понякога ни отварят прозорец към него в който да погледнем.
Тя, както вече съм имал повод да напиша, сякаш диша и се храни с изкуство и култура. Не знам какво работи или средите и, но в изкуството Мила е като риба във вода, а как рибата може да разбере усещането на жажда? Какви думи да използваме за да го опишем? Ние с теб(предполагам) имаме дни и месеци, когато търсим, но нищо не намираме и оставаме "на сухо" в музика, кино и литература, докато тя- едва ли. Много се съмнявам.
Остава ни да се надяваме че благосклонният Интернет ще ни споделя от време на време нещо ново, талантливо направено или интересно, което да ни топли.
И да си го споделяме тук
|
Re: Какво става с изкуствата? [re: parvaty]
