Нищо и няма на културата. Тоест, има и, но не и пречи повече да се развива от предишните ограничения.
Преди ерата на социалните комуникации, за да те чуят/прочетат/видят трябваше или да си направил свирка на комсомолския секретар по култура, или да си внук на дядо му. У нас, де, но това изобщо не е важно в случая, извинявам се на милата уни :-)
В другия свят е трябвало да впечатлиш продуцент с текст, музика, фабула, оригиналност, изобщо нещо ама наистина ново, което да носи стойност и заради това да се пласира. Честна работа, един вид, понеже никой няма да харчи пари на вятъра. На пръв поглед никак не изглежда честна, но като се замисли човек, баш си е тъй. Примери да искаш, ти си дала няколко много валидни.
Обаче после се пръкнаха фейсбук, ютюб и производните им. И разните риалити формати.
След тях копнежът за изява няма граници, трибуната е важна, не таланта. Защото - тук е тъжното - кратките, блестящи стимули изтриват фокуса и концентрацията. Способността да поддържаш внимание върху някакъв проблем е ограничена в 12 секунди. Беше 44 секунди, минаха през 12, сега дали не са 8, а вече търсят 2.7. Представяш ли си изобщо за какво иде дума? Възприятието се разглези до липса на функционалност. Само в този клуб примери колкото искаш, резултат точно от тези процеси.
И при все тази трагичност, имаме творци, които яко си творят.
Сети се за Ейми Уайнхаус, за Адел, Ед Шиърън, Лейди Гага (алергия получавам, че я споменавам, но няма как), още мнозина творци, писатели и артисти, които създават изкуство и съграждат още едно стъпало нагоре.
И ето ги социалните медии.
Всеки може да се пусне в тях, както си иска да се изразява.
Има и плява. Много има. Но като се сетя, че едно време най-слушани бяха камъните падат, а наред с тях излизаха онези, които и сега си припяваме, спирам да се напрягам. В смисъл, от целият леснодостъпен стремеж за изразяване, добрите неща излизат лесно в мътна среда. Сега имаш повече шанс от това да правиш свирки на продуценти, прощавай френския ми.
Концерти може и да няма толкова, макар че разни презокеански пикли и народни певци пръскат стадионите по шевовете, но това не пречи да имаш достъп до всякакви творци и да подбираш каквото ти харесва. Страхотно е за консуматорите и убийствено за създателите. Но пък точно там идва стойността. Бива ли те, можеш.
Нищо не е изгубено, парвати, леко е променено :-)
За едно нещо страдам аз. Социалните медии убиха чувството за хумор. Понеже, най-вероятно човекът е станал човек, не когато се е погрижил за ближния си, а когато се е засмял, защото е надскочил оцеляването и е възприел абстрактна концепция.