трия, трия и все е много, но ми изглежда важно
пускам го така

Георги Раковски-Българска История

ТРЕТА ЧАСТ
Третая част съдържава описание Котила. Що значи име Котил. Обкръжаящии гори днешнаго села Котила носили то име, кое на самъсъкрит язик значи укреплено — обградено с крепости място. В Хиндистан и до днес съществуе такова място, укреплено по подобию Котила, и носи име Котил на староинднйски язик. Какви други места има в Хиндистан, кои носят български чисти имена: Загоре, Нагоре, Шумо или Шумен, Луна река, Ъгъл, Нага, Кутак или Котак и множество други. На какво положение се нахождат тип места. Българи южна страна казват надолу, а северна нагоре. Южннй вятър казват долний или ста рий вятър. Северний казват горний. Множество имена, предели,
19
ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ
области, реки, гори, планини, села и градища в Хинднстан носят чисти български имена. Окончание на градища и села на пур, стан и бат са чисти български речи; доказателства що значат. Заключение: българи са обиталн в старо време в Хинднстан и тин са били най-голямое племе и като са разпространили в Европа, дали истн имена и на днешни си жилища: Възпор, Виза, Ем-Ималая (Стара планина), Загоре, Нагоре, Котил, Шумен, Дунав (Сануб се зъве Ганг в брахмански язик). Подробни и по- вествователни описания окръжними планинамн Котила: Вида или Видин град. Железная врата между Вида и Плешнвнца. Кня- жеская дъщеря Вида мома побежда гръди, преобразена с мъжки дрехи на Дан войвода. Мирчо войвода. Видин баща. Дан войвода прочутий, че си върти тънка сабя и си хвърля остра стрела. Кратко повествование в какво положение са се нахождали тогава старопланинци свободни българи, конм жилища са простирали от Черное море, де започва Ем — Стара планина, до Трояно- вн врата. Македонски и тракийски българи били под римлянска власт, последнии се назъвават еще от старопланински българи руманци, а Тракия, Румания, Плсшивица, Бели брегове, Свинир, Злостение, Оран, Думи дял (Светли дял), Козяк, Андончова и Данкова могили. Елсннца, подземни пътища. Сухи дял, на върха му описаемая от Велтмана провала. * Вел гман не е писал басно- повест (роман), но ползувал се и преписал стара българска ръкопис. Очевидно изследование на описания места от Велтмана. Какви селения имало между тейзи гори в старо време, кон са носили общо име Котил — укренлено, завардено място. Песни и попрсдання за тях места. Във време езичсства имало капнща настрана днешнаго Котила, коя носи име Глогова, около Мира, Жея, Бобин камък и нроч. Стари им остатки. Нирища и пещери, де е ходил народ във време езнчества, та славил бога. Във време падения Българин как са се държели няколко време тин места, а най-паче Вида град. После падения как се е заселил днешни Котил. Разорение града Ракова, града Новачка. Днешно потур- чено Герлово — Гернлово, що е било в старост. Занятие котли- нъм после падение Българин. Обрана от кърджалии. Битка с ос- манпазарски аенин. Днешни им обичаи и нрави. Кратко описание на окрестние места Сливена. Асенов вход (устие в Ема). Асе- ница град (развалини). Какви мънастнри имало около Сливен и от Сливен до Беброва. В нея гора имало много мънастнри, съзидани от Асена първаго и втораго по подобия на Атонская гора
* В 1ъчшн‘1ше Райна княгиня българска.
20
ПОКАЗАЛЕЦ ИЛИ РЪКОВОДСТВО...
и звали се малка Света гора. Доказателства от развалини им и от българска ръкопис. Надпис първаго Асеня. Надпис втораго Асеня; сравнение с византийска повестност. Отломък от ръкопис, до де са са простирали граници Българин във време Асеня втораго. В него време в атонски сички мънастири се богослужи- ло на черковнн-български язик. Повествователни народни български песни, доказвающн българское битие в Стара планина 300 години преди Христа. Потвърждение и от самая повестност. Разсъдителсн поглед от него време, той български народ, до вре- мени Троянскаго боя, какви имена е носил и какви действия е земал във вссмирное позорище. Възпоменаемин от Омнра, Еро- дота и Тукидида и други пелазги какъв народ са били. Пелазги стават етрури, от етрури стават нлнри или македонци, от македонци стават българи. От третяго века преди Христа нанасам тнн старопланинци българи какво име носят. Овидия и негови гети, масагети или скити. Кота тракийски цар. Траян и негово владение, до де се е простирало. Част от старопланински българи остават сякоги независими от Римлянска държава. Македонски и тракийски българи земат име руманцн. Разпространение христнянства в цяла Македония (Илирня). Апостол Павлово пътешествие в Солун и Македония. Послание к солунянъм. В него време в какво състояние са се находили елени (гърци). Виза (Вн- зантион погърчено) в него време е било незнаменито място. Три века после от нея повременност великий Костантин основава Ви- зантийская империя. Македонски българи, гърци и римляни владеят под общое име римлян, ршраГог Гърци уварднли това име и до днес. Великий Костантин, българин от Македония, и други византийски императори и полководци чисти българи. Доказателства от самая повестност. Византийска империя искала да завладее независими старопланинци българи еще езичници съще в него време. Тнн са се бранили в непроходимне старопланински места, а най-паче в укрепление гори Котила. Волжански българи им идат няколко пъти на помощ. Доказателства от наши народни паметници. Преславский престол. Кръщение Преславскаго двора от македонци българи. Кирил и Методие, техни сътрудници от Охрида: Климент, Наум, Ангеларин, Сава. Бързопихци българи попове в Македония в него време. Свещеное писание на черковно-български язик. Изследование на богослужебние молитви от Занта-Веста, кои носят име на зендски язик ясна или изяснение. Тнн са писани на български днес говорим язик с твърде малка разлика. Текст им. Сравнение зендскаго, самъсък- рнтаго и българскаго днес говоримаго язика. Съдържаемое по21
ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ
учение и вярвание в тях молитви остало в днешни народни български обреди и вярвания. Ярамъзд — Бял бог, Ахаран — Черни бог. Как се е съставила мнимая гръцка писменост и кирилица от зендская. Доказателства о тому. Кратко описание Хиндистана, разпространение наук в Европа от тамо. Как са земалн от тамо науки еленски философи и продавали ги Европе за своих. Име елен или гърк — грък що значи. Име българин що значи. Еленски мним първобитен язнк е отцепка от българскаго. Доказателства от самаго него по сички му краюве. Първобитни и несъ- ставени мними еленски речи се доказват съставени, производни и естествено значение имеящи в наш български язик. Български язик е много по-богат от еленскаго; доказателства о тому. Додо- нское гадалище са съставили стари българи; какви мняния и очи- щения ставали тамо. Кратко обгледване на сички наши доводи, доказани в 3-тая части Показалеца за българское старо битие в Хиндистан, за язика им и проч. Заключение. Общи обзор стара- го бития европейских народ от еленски списатели, именно же французов, немцах, англнчан, славян или българ. Поглед на са- мая еленска новестност за първи им битописатели. Обличение, че гни сами, незнаяще свое начало, заслепили и цяла Европа. Кратко начертание на българская всеобща повестност. От де именно са дошли в Европа; от де са минали и до де са се разпространили. Тракийскийвъзпор и първи му жители. Кнмирийский възпор и първи му жители. Троянский бой. Отцепка еленскаго народа от българскаго народа. Мсждуособни гръцки битки. Персийски походи. Македонско царство. Уничтожение Греции. Римлянско царство. Траян и Дакия. Атила и негови наследници. Великий Костантин. Преславская българска столнина. Кръщение Преславскаго двора. Симеонов век. Българска патриаршия. Петър, син Симеонов, и негово падение. Падение Българскаго царства под византийска власт. Богомилци в България. Зара бо- гомилка. Въздвиженис Българскаго царства. Асен I великий, Асен II. Непрестанни битки с внзантийцем. Падение Българскаго царства под турскому иго. Плачевно състояние Българин. Падение Българской патриаршей. Българи във Влашко и Богдан- ско княжества. Български язик е бил за много време там съдебни и черковни. Гръко-фанариотско там владение. Кантемир. Изгнание българскаго язика от тамо. Разни размирни и разорителни времена в България от падения й до 1828. Възрождение народна- го духа в България и народнон книжевности.
22
ПОКАЗАЛЕЦ
или
РЪКОВОДСТВО
Как да се изискват и издирят най-стари черти нашего бития,язи- ка, народопоколсния, стараго ни правления, славнаго ни про- шествия и проч., и проч.
Понеже сме предприели да започнем пак издание любослов- наго листа „Дунавский лебед“, кому главная цел е народная наша книжнина, спешим да съобщнме сие предложение веем зани- маящнм се в учебное звание българъм и молим всякаго родо- любца българина да съдейсгвува по възможностия на сие наше общеполезно предприятие.
Да се опишат и допълнят подробно и навярно следнии предмети.
ПЪРВОЕ ОТДЕЛЕНИЕ
1. Какви обичаи и обреди са стрували в последнне години и дор досега струват наши българи, кога им се раждат деца. А то да се започне така: как и с какво къпят деца из първо начало, като се родят; как ги закърмяват и как подвързват родившая жена: какви лекове или бурени (билки) и дават баби да пие. После, когн правят понуда, богородник, кръщение и с какви обреди? Баби как бабуват, тоест какви стари баяния творят около лехуса прогиво злие духове билки и кадение употребляящи. Как изпращат баба в ден кръщения у дома й, с какво я обдаряват? Лехуса же изпълнява някакви си уж предохранителни средства, кога си къпе дете с баяния, коих й научат баби; както когн излиза повън, носи в ръка ръжен или друго желязо и връзват й на шия пръстен, сребърен или златен, или стар пенез, назоваем бабка; как сматрат лехуса за няколко дни нечиста и проч. Напнване, кога стори дете година, кое казват и крадене на дете; защото тогава, тоест като изпълни дете година, сродници го крадат от майка му и го съкриват в други дом и като предложат отпреди му рало, кола и волове, направени от дърво, свирка и кривак, нож и ножици, книги и разни други сечива на художества, гледат
23
ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ
на кое от тях ще се най-напред устреми и посегне, и тълкуват, че то ще бъде негова бъдущна наклонност, занятия. Напр. ако посегне на рало, тълкуват, че ще бъде орач; на свирка и на кривак — овчар; нож — войник; на ножици — шивач, на книги — че ще се вдаде в наука книжевности и проч. Бабинден коти е и как ходи баба от сутре от къщи в къща по свои си, та носи червена вълна, намазана с мед, и просо разбъркано, и залепя по влакно на чело веех домашних, де е бабувала или де има малко дете или еще млади жени да раждат. Баба в тойзн обред изговаря, като залепя по влакно от вишеречная вълна на чело и мъже- скому, и женскому полу: да се румениш като таз вълна! да се гоиш като тоз просо! да се роиш като пчели по пчелишник! После през него ден енчки жени, конм е бабувала и имат годиначета деца, а и без деца многи млади жени отхождат у бабин дом и приносят сяка разни гозби, вино и ракия и пиршествуват тамо веселещи се цял ден, псящи и играящи; а многажди баба да ги задоволи, доводи им и свирци. Надвечер, като я обдарят всяка пристойно, огхождат си у дома. Какви песни пеят на деца, кога ги люлеят в люлка, та ги приспиват, но най-старие песни, в коих месят някакви си баяния, и понякогаж юнашки песни пеят, напо- мняящи старославное българско прошсствнс и проч. Що мислят и що вярват за орисници .— съдици; уж че те в старо време, кога еще человеци били праведни, та владала правда и лъжа не съществувала на свят, и ходил дядо господ по земя (златний век български), и учил человеци орачество, садоводство и проч., а Злата баба (маги богов в българское баснословие) учила жени да тъкат и предат и други домашни работи, тогава вярват, уж че и орисници, щом се раждало дете, дохождали и невидими изговаряли и назначали негова съдба и бъдущност. А тогаваш- нии человеци, защото били добри и праведни, чували ги, като изговарят; но сегашнии, защото станали лошави и ненраведни, не ги чуят веки и проч.
2. Сватби как ставаха по старому обичаю и еще до днес стават по села: менеж, годеж, с какви обреди и съсловия на прида- ние и от две страни стават: как се започва сватба и как скончава; какви обичаи и обреди се изпълнят у момини и у момкови: кум, девер, стари сват, заложник, свахи, зълви, сички тие лица какви чинове държат в сватби и какво понредание се сказва за тях. Все подробно да се опише. Какви се песни пеят на зачеване сватби, срещу сватба, на отхождане за булка, кога доведат булка у момкови равни двори; в понеделник на отбулване, на момини, на отварки и проч. С една реч, цяла българска сватба по старому
24
ПОКАЗАЛЕЦ ИЛИ РЪКОВОДСТВО...
обичаю да се опише подробно със снчки й обреди и обичан до конца.
3. Погребаване мъртвих как става между народу най-паче по села. Какви струвалия се струват през него ден. После три дни, кое казват третини, деветини, шест недели, година, три години и проч. Как прихлупват очи умираящему, как го къпат, как му турят пенез в уста, как го вардят цяла нощ и не оставят да го прекрачи някой си, а най-паче котка и куче, да се не овампири! Преливане на гробища, как ридаят и що думат? Задушни съботи. За души какво вярват стари баби и проч. За съднци що вярват, че се уж явявали болящому и му предсказвали смърт, кое казват баби, тъкми му се смърт и проч.
4. Домашний селски живот въобще, домостроителство българско; земеделие, скотоводство, садоводство със сички им оръдия и сечива. Женски домашни работи, тъкан, шев по старому. Семсйная дружба, как се занимава съдружно под управлением най-стараго и проч.
5. Народни празници. Коледа и Сурваки, как коледват и сур- вакат деца, що пеят? Боговици и краваи, що месят жени и обда- руват деца, и въобще народ какви песни коледни пее.
6. Как се събират момичета в ден светаго Василия на Нова година и пеят пръстени. А то се твори по негде си със следний начин.
На Нова година събират се по всяка улица натруфени девойки и накичени с цвети и наливат в един чист медник вода, в коя турят трици да се размъти, да се не виждат и познават пръстени; после всяка спуща свой пръстен в меднику; на пръстен има и кичица, вързана с червен копринен кончец, и окръжно обикаляя- щи се. поставят го посреде; а една малка девойчица, нарочно избрана за то, коя забулят и наричат булка, стои близо до медника. Погом отпяват по една отпявка, както:
Злата тояга из село ходи, седни, булка, подай пръстен!
Девойчица се навожда и изважда по случая по един пръстен от медника; а всяка от девойки гледат с нестърпенисм да видат, дали е нейннй извадений пръстен после отпеяная отпявка, коя тълкуват за нейно счастие о бракосчислении. Вишеречная отпявка се тълкува: бирнишкий син — тоест че девойка, коей принадлежи извадений пръстен, после тая отпявка ще да се ожени с бирпишки син. А преносное изражение злата тояга нам показва.
25
ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ
че в старо време бирници (человеци, кои са събирали и диес еще се под това име събират бир — даждие) носили са злати тояги.
Всякий пръстен се спуща до три крати в меднику и се отпяват разни гатански отпевки като:
Коня язди, сокол държи, седни, булка, подай пръстен.
(Значи болярин)
Витка тояга прозор ми бие, седни, булка, подай пръстен.
(Значи войник свободен)
Позлатен топор врата бие, седни, булка, подай пръстен.
(Значи богат)
Злати гривни на постеля дрънкат, седни, булка, подай пръстен.
(Значи златар)
Искри изскачат из кузннчка, седни, булка, подай пръстен.
(Значи ковач, железоделец)
Бяло кннже, черно мастило, седни, булка, подай пръстен.
(Значи учен на книга)
Цървул влачи, през дол бяга, седни, булка, подай пръстен.
(Значи ускок, хайдутин)
Парцалите на гноище, седни, булка, подай пръстен.
(Значи шивач)
Свито куче на камъче, седни, булка, подай пръстен.
(Значи сиромах-просяк)
Как се ладуват или кумичат момичета. Мисля, на Връбница, като се съберат около някой си поток или водовада, плетат си венци от върбови вейчици и като изпеят Лади по една отпявка вей задружно,спущат у потока венци си и гледат какво стремле26
ПОКАЗАЛЕЦ ИЛИ РЪКОВОДСТВО..
ние ще приемне всякий, тълкуящи разни прсдгадания. А песен почва „Рй, Ладо, момиче младо“ и проч.
Как лазарват на Лазар момичета и пеят, играящи разновид- ни итроводи. Такива лазарски песни се пеят твърде много навсякъде, както:
Низ Дунав плава половин града,
Лазаре!
Не било града, най било дърво,
Лазаре!
Чи отговаря зелено дърво,
Лазаре!
Аз не съм града, най си съм дърво,
Лазаре!
Брат ми се жени, брат ми Месечку,
Лазаре!
Булка ще земи, бяла Денница,
Лазаре!
ДРУГА ЛАЗАРСКА
Де илиI лиико дете, пее се следиая Лазарници:
Заспало ми е детенце в позлатена люлчица, мама му го будеше: я стани, стани, детенце, да си видиш Лазаря как хубаво лазарва, шити поли развява, жълти чехли потропва.
27
ГЕОРГИ СТОПКОВ РАКОВСКИ
ДРУГА
Де има млада девойка:
Ой, момне, момче, ти, малка моме!
Чи прела ли си, тъкала ли си гънки дарове, пъстри месали?
Ни щем да доднм от малко село!
От малко село много сватове! Дойдете дойди!
Добре ми дошли!
Ще ви посрещним със шаро ягнс, със ройно вино!
ДРУГА
Де има и момък:
Тука сми чули, разбрали,
чи има мома и момък.
Я мома си менете!
Я момка си сгодете!
_ «
Дор има вино червено,
дор има млади ягънца.
Ой, Лазаре! Лазаре!
Разреди се, разклони!
Из юнашки дворове,
из момини пилевори *,
* Пилевор — събрание от много деца. що играят захващаш едно подир друго.
28
ПОКАЗАЛЕЦ ИЛИ РЪКОВОДСТВО. .
ДРУГА
Види се, че се е пеяла в царский двор.
Фъркалн ми са, фъркали сиви ми бели гълъбци!
Чи къде ми са кацнали?
У нарове дворове!
Какво прави царица?
На бял камък седнала, мъжко деге държеше; шапчица му плезеше, ред бисери нижеше и ред жълти жълтици.
ДРУГА
Лазар се вози на злата колца!
Из село ходи. богу се моли;
Я дай ми, боже! дребен ми дъждец! Трева да расте, паун да пасе, перя да хвърля, моми да берат, моми да берат, венци да вият!
29
ГЕОРГИ СТОПКОП РАКОВСКИ
ДРУГА
Сиви мои гълъбци!
Де сте ви лстали?
По царюве двори!
Що ни цар работи?
Бе излязъл отколе цар с войници на поле. пъпрнще си гонеше, хранен кон яздеше, дълго копие въртеше, медни щнти ломеше!
Що царица тъкмеше?
В стан царица седеше, царю турпан тачеше.
7. Герповден. Как си колят жертви ягнета и ги кадят и раздават, и се теглят кой колко оки ще доде, и люлки правят. Тоже и Димитровден, и Никулден. В ден же светаго Евтимия колеха петли мъжескому полу и ги раздаваха изготвени. То се пазеше строго преди няколко годни. От що си е остал такъв обичай? На Герповден замесват хляба с цветове и творят някакви си обреди...
8. Мръсни дни и празници после Рождество Христово до Водокръщ, що наричат и вълчи празници, куцолан и проч.
9. Кукувден, в понеделник в начало великаго поста, или кук- лин ден. Как играят през него ден кукери, а най-паче в Руманя какви песни пеят и какви обреди творят?...
10. После увърхаване жита какви игри играят селци и как ги зоват: также и после гроздобер.
11. В кой ден си гасят огън въобще и палят нов, като трият две дръвчета непрестанно едно с друго, доде се запалят. Него огън казват божи огън.
12. Бъдний вечер, срещу Коледа, какви обреди има?
13. Кой ден на първа пролет празнуват зачатие лета (пролет) и ходят в гора да слушат мома, като вика: иди си зима, да доде лято. Види се, че българи под видом младия и прекрасния девици преносно нзражавали са зима!
14. В кои дни месят приломъци и ги раздават за бог да прости и що значи приломък?
30
ПОКАЗАЛЕЦ ИЛИ РЪКОВОДСТВО.
15. С какви обреди тържествуваха преди няколко години тес- тир, тоест причисляваха млади шигарти в мастерско звание; то е било весма любопитно!
16. В кой ден колят бик или буга и празнуват селци, като се събират и пиршествуват цял ден отвън села и думат: днес се коли бик!
17. Енювден, що празнуват 24 юння. В него ден рано, преди да изгрее слънце, ходят по гора баби, моми, булки и деца, та берат различни цветя, а особено баби берат треви и буряни, коих наричат енюви билки и енювец цвете, кое е жълто и е прилично на скреж. Като се завърнат у дома си, еще доде не е изгреяло слънце, сваряват тие цветове и къпят се с тях. Оставят же и неварено цвете и го оплитат на венец, кого държат цяла година, тоест до други Енювден, доде наберат ново. От тойзи венец земат по малко през цяла година и кадят болящих.
Приказват баби, че през него ден слънце, доде еще не пущало зари, играело с две саби в ръце, а други думат, че се въртяло насам-нататък.
На някои си места правят и человека от парцали и го носят по беленки момичета, и като го оплакват като мъртвец, закопават го в земя.
Кога берат вишеречнне билки, пеят някакви баяния или чаро- дейни песни.
18. Разни баяния. Като що баят баби за уроки, за уплашено що леят восък и коситро = олов, и думат, че уж от какво се е уплашил болящий се изливало. Що гасят въглища. За вързване, за сбъхтано от злини, за измамванс на ниви, на доимие крави и други много такива чародейства, остатки от времени езнчест- ва. Но любопитно е да се опише подробно що говорят такива врачки и врачове, както си ги нарича народ. Това ще разлее голям свят да удириме наше баснословне и други много нуждни за наша стара история.
19. Българи, кога си колят свинн или други добитък, и до днес някои си старци гледат в утроба им и предсказват нещо си. Както на ягнешка плешка. То е остало от баснословнаго века, кога жреци са гледали в утроба на колимия жертви и предсказвали уж бъдущност. Любопитно е да се опише не само то, що гледат, но и имена на всяка частица на вътрешния удове как се наричат, като дроб, сърце, желудок, тумбак, имена на разние черва и проч. То ще служи да узнайме много нещо и за челове- кословие.
20. Гатанки, стари приказки и пословици. Както за змеюве.
31
ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ
самодиви, юди, харо, марой, караканджу, вампири, вълкодлаци. За стари исполини (големи человецн), вещици или вещернцн, вили, таласъми, веди и проч.
21. Имена на разни болести и на треви и билки, опознати от българи.
22. Имена на питоми и диви овощия, на дървеса и цветове, на жито въобще и на пнтомие злакове, от коих са питаят българи.
23. Имена на животни, питоми и диви, па фърковати, насекоми, на риби и проч.
24. Детински разни игри и разговори, как играят и що изговарят в игри си деца.
25. Разни песни. 1. Любовни, що се пеят по седенки, по белейки, по тлъки, по игроводи, и имена на снчкн игроводи. Както хойса, ръченица, чукница, троплнво, мъдро и проч. 2. На сватби, засевки и прнпевки, срещу сватба, на момини, на отверкн и проч.
ЗАСЕВКА
Засявами, запявами през три сита копринени!
У момини равни двори тъмна мъгла нападнала!
У момкови равни двори ясно слънце изгреяло!
У момкови се пее:
Я излез, мале момкова, та да си видиш на двори какъв ти орел долетя и след орела орлица!
ПРИПЕВКА
Паднало е, паднало е имило драго *.
Кого е, кого е
* И.ми.ш се казва а и.ма.ю. За чми.ю виж ио-до./у а/о значи.
32
ПОКАЗАЛЕЦ ИЛИ РЪКОВОДСТВО
в глава ударило? Станка с. Станка с в глава ударило! Станке ле, Станке ле, червена ягодо! Драгане, Драгане!
Черна смукино.
ДРУГА
Кърши, Тодоро, лиляка. (2) прави, Тодоро, мостове: (2) чи ще да мине (2), Тодоро, цар и царица (2). Тодоро! Не мина цар и царица, най мина Стоян и Рада.
ДРУГА
Заправи цар мостове, ще мини млада войвода. Не мина млада войвода, най мина Стоян и Рада. Чи са си лика-прилика къту два стръка яглика! Яглика ще ги довпка, тинтява ще ги стъкмява, поп им ще ги венчава, ще зима кърпи късани.*
* Кърпи късани си. що имат измежду изоставени нишки от вътък, е кого се тъче це.пш п.шт. и са донъ.шени с други вътък от разни торове честни.
3 Г. Р,|>:оьч ,н | |\ 33
ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ
дего ги е Рада късала, късала и наричала: тази с кърпа за попа, а тази е за Стояиа.
ДРУГА
Изникнала е тънка елха у Радини равни двори, кой как мина, отчупи си.
Пстку мина, оттръгна я!
Занеси я при майка си; на ти, мале, млада снъха да тс отмени от ньщови.
ДРУГА
Вила се е лоза винена около града Будина!
Не било лоза винена, най било Стоян с Драгана.
Стоян си града градеше,
Драгана пъртье влачеше;
Стояну дума Драгана: широко гради този град. чи ми са много роднини!
ДРУГА
Въди. въли дъжд (моми пеят), да се роди ръж. да си зема мъж!
Въли. въли дъжд (момци отговарят), да се роди пшеница, да си зема женица!
34
ПОКАЗАЛЕЦ ИЛИ РЪКОВОДСТВО
ДРУГА
Червени ковани бутуши, чи кой ги гидия тропкаше!
Стоян ги гидия тропкаше. покрай Радкинн вратнички!
Син китен чукман (сукман)
Стояиу изгори сърчице!
ДРУГА
Кликач си вика от купа на купа: коя кого лнби. него да си земи.
Оле ле. горка на!
Грозно либе либя!
Очи му са сиви. крака му са криви.
Остави го. Ксро.
та залиби мене! (някои сн момци езтговарят)
ДРУГА
Горице ле лилякова. разреди се. разклони се! Стори мене път да мина. път да мина. да замина. Да си ида в Цариграда* и на момци да си кажа: Как са моми заскъпнали. а момци са отпаднали!
* Тук Цариград са зсма за царствуящий български град. и.ш Прес.шв, н.ш Търново.
35
ГЕОРГИ СТОПКОВ РАКОВСКИ
Сама мома за хиляда, със коса й за два града. Трима момци за кош плява, три калпаци за дукахце!
На игровод
Янка рано рани в гора росишова, росим да набере, росин риганина.
Не намери Янка росин да набере; най намери Янка бача Радослава; под пилите лежи, от пилина кърши, па си глава вързи.
Друга тоже па игровод
Пилим, пилим, зелен пилим!
Що се, пилим, улюляваш? Улюляваш, поклоняваш от вършина до корена!
Дали са те вихри вили, вихри вили. самодиви!
Под пилишо мома с момък; пелин кършат.
36
ПОКАЗАЛЕЦ ИЛИ РЪКОВОДСГНО
китки кичат и наричат: Добил китка, добил мома! Добил съм си до три китки, доби ща си и момица.
Мома отговаря:
Да добиеш до две плочи! Да с'извадиш до две очи!
ДРУГА
Доиди, дойди. либе ле. допди довечера!
Да послушаш, либе ле, на малки ни врата:
Как ме мама гади, мене мама гади, тебе споменува:
Кого либиш, дъши ле. да го не добиеш!
Кого лъжиш. дъши ле, него да добиеш!
Аз да знаях, либе ле, чн тъй ще си бъди, ща се хвърля, либе ле, в тиха бял Дунава.
Да ме изхвърли, либе ле. в росно ми ливаде.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите