как нищо общо с България
Кат, ти си българка и трябва да се гордееш с хилядолетната ни история
до Шишман сме имали 41 царе и 5 български императора
има записани имената им и годините на царуване в Именник на българските ханове
дълго е, но ще го пусна
дори да се опитват да изтрият и пренапишат миналото ни, то се предава от уста на уста в песни, приказки, игри


...
Георги С. Раковски. Българска старина (1865 г.)

БЪЛГАРСКА СТАРИНА

ПОВРЕМЕННО СПИСАНИЕ, ИЗДАВАЕМО В НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЯ. КНИГА ПЪРВА. ИЗДАНИЕ ПЪРВО. МЕСЕЦ ЧЕРВЕН (ЮЛИЕ) 1-И. БУКУРЕЩ, В КНИГОПЕЧАТНИЦАТА СТЕФАНА РАСИДЕСКА, 1865.

...

VI. НАРОДНИ БЪЛГАРСКИ ПОВЕСТВУВАТЕЛНИ ПАМЕТНИЦИ, ПОТВЪРДЕЮЩИ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ ДРЕВЛЕ НОСИЛИ И ИМЕТО КИМБРИ ИЛИ КИМЕРИИ И ЧЕ БРЕМ И БОЛГ БИЛИ БЪЛГАРСКИ ЦАРЕ

Преди да изложиме тия паметници, мислиме за нужно да кажеме нещо си върху нашата народна книжнина:
Българската наша народна книжнина е почнала да страдае еще от появлението християнства в македонските българи поради наводнението елинизма, кого е разпространявало гръцкото племе за политическата си цел със сичките си възможни средства. Всякога, когато погърчената веке Византийска империя е преодолявала над българите (а най-паче от десятаго века, когато гръцкий език измести латинскаго), най-голямото й старание е било да претопи българский народ в себе си с уничтожението на книжнината му. Това се види от самите гръцки някои си писатели, които се изражават, че тойзи въпрос бил за смъртта или за живота на елинизма!
Самото прибежище на българската народна книжнина е било в пределите на Стара планина в непокръстените тогава българи, де се е съхранявала пренесената им от Азия старотракийска отпърво книжнина в древните времена, а няколко си века преди Христа, пренесената второ от гебрите (кимбрите) зандска книжнина. Но в кръщението Преславскаго двора (866) и тя пострада като нечестива! Доказателство необоримо при другите е и въпроса, когото отправя Борисовото посолство на папа НиколайI: „Що да сториме с нечестивите книги, които сме получили от саракините и ги имаме?" Папа же им отговорил: „Непременно да ги изгорите!" (Виж от тому въпрос 103 в "Responsa ad consulta Bulgarorum ed Hardouin, acta Conciliorum", 353—386.), както и имената на самите възпоменаеми в нея иста повременност книги: Гръмник, Коледник, Мисленик, Пътник, Пят-Дзведи и проч., които нямат ни най-малкое сходство ни с елинската, ни с латинската книжнина (Ние о тому щем говори обширно във вторая книга настоящеgо съчинения).
В царствуванието же Алексия Комнена (1118), когато се бяха усилили богомилците, кои искаха да въведат пак староиндийского си вероизповедание в България, по заповестта того византийскаго императора (защото византийците владеяха тогава България) изгориха жива главатаря богомилски Василия лекаря и изгориха множество старобългарски книги, като изпроводиха няколко тисящи домородства във вечно заточение отвън България, от коих множество достигнаха във Франца, а именно в Лион и около Лион и заселиха се тамо.
А в завладението Българиi от турците, в продължението на седемдесет и пет годишни кръвипролитни и опустошителни общи и частни боюве, всек може да си въображи какво е пострадала бедната старобългарска книжнина! Минува завладението и се установяват турците в България, но явява се друг по-голям и по-хитър неприятел на българската книжнина и въобще на всяко, що е българско народно! А той е гръко-фенерското лукаво свещенство, ведно с гръко-фенерските князове, кои са последовали това изтребление на старобългарските книги и гонението на българската народност до 1829 г. явно, а до възбуждението на българите (за черковний им въпрос, кое започва от 1834 и се усилва от 1840) следовали са гоненията малко по-тайно и посредством лукавства.
При такива обстоятелства всек може да разсъди причините на оскъдността от повествувателни български народни книги, които са най-много гонени. Но при сичко това находили се и человеци, в сърцата на които народната искра не била изгаснала съвсем и утвърдили по нещо си в опасност живота си, а други преписали и предавали потомству по нещо си в съхранение.
Такива ръкописи се нахождат доста по България под името Царственици, т.е. повестност за българските царе (1). Истина, че тии са претърпяли много от невежеството на преписавшите ги и не може се приемне сичко, що е писано в тях без едно зряло разсъждение, но се пак са по-верни в много предмети от онова, що са записали върху нашето прошествие странните писатели.
По-многото же от тия ръкописи са недовършени и безименни.
Наший предмет тук не ни допуща да се впустиме в обширно разсъждение върху тях ръкописи и това, що казахме о ним мимоходом, казахме го само за едно кратко понятие върху нашата народна книжнина, понеже от подобна една безименна ръкопис навеждаме доказателства върху името кимбри или кимерии, кое някогаш носили българите.
У нас се находи ръкопис, коя носи следний наслов:
История вкратце о Болгаро-Словенскомъ народе (2), и коя почва повествуванието си тъй:

ziezi.tripod.com/zograf/1.htm

Тая ръкопис, както и више казахме, е безименна и съдържана едно твърде късо съкращение на българската народна повестност: тя започва от пришествието им в България, както е видно, и достигва до падението българскаго царства под турската власт, т. е. до решителната битка на Софийско поле, де е погинал цар Шишман.
В нея се преброяват 41 царе български и разказва се по нещо си от нихните дела. После има прибавление и: „СТiи от Болгарскаго народа", де се описват в кратко имената, месторождението и мястото, де са се посветили 36 българи светци. Подир него следова и второ прибавление с наслов: „Кесари отъ Болгаровъ", т. е. българи, кои са били императори на византийски престол и изчисляват се такива пет. До тамо же се свършва и това сичко се съдържава в 14 листа на големичка 8на.
Книгата, на която е писана тая ръкопис, е проста и скорошна книга, а правописанието и езика, на когото е писана, както е видно от вишеизложенаго отломка, показват, че не е одавно преписана. Съдържанието обаче доказва, че тя е съставена не от простаго человека и че то е черпано от разни други стари ръкописи, помесено с много и от византийските писатели. Мене е дадена [в Белград, 1856] от покойнаго Хаджи Найдена книгопродавца, кой ми каза, че е найшал в Атонская гора в някой си манастир.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите