|
Рекох да взема и да пообобщя "ужасното литературно предизвикателство" до този момент, за да мина към втория кръг...:-)
Активността е донякъде вяла, но на моменти се раздвижвате, особено, ако трябва да се спори, опонира, дразни, захапва. Особено се активизират някои, които 2 думи с лит. стойност на кръст не могат да надраскат, въпреки претенции за образование в областта на езика, но пък не им е никакъв проблем да се възпалят пасивно-агресивно от въздуха
Идеята на кратките жанрове от рода на подобни литературни предизвикателства са, че всеки при определени условия и провокация е способен да твори словесно, а не просто да надраска първите 2 хрумнали му ужасии и без да има съзнание дали има или няма словесна дарба. Творческото писане не е само за писатели, нито е само за хора, които са решили да напишат и издадат книга.
Всеки може да напише нещо стойностно само по себе си, като разкаже "Историята на своя живот", например. Може да я опише в роман, в мемоари, в дневник, във вид на писма, в 2 изречения или в 6 думи и пр. И много често, независимо какво си е мислил човек, написаното от него остава и след него, бива оценено, ако не от света, то от някой от близките му. Дори и никой да не го прочете, в момента на творческото писане, мозъкът е обилно полят със серотонин, окситоцин, ендорфин и пр. все едно си излапал 1 шоколад или 2 парчета торта, или парче турска баклава
Така че, пишете, не спете и не се чешете, където не ви сърби
В литературното предизвикателство участваха 12 души. По-долу съм ги извадила. Някои са участвали с повече от един къс разказ от 2 изречения, а бирите с цели 4. Някои не са съвсем по зададената тема и условие, затова може и да отпаднат като се стигне до излъчване на този, с най-много точки. Засега всички участват, пък накрая ще видим:-))
Гласуването е с 1, 2, 3 точки, т.е. всеки гласува за което предизикателство иска с по 1, 2 или 3 точки. Накрая печели този разказ, който спечели най-много точки.
Ето и участниците с разказите си:
Бирите:
Вариант 1 - НЛО с хумор
Те идваха за трети път - дребни, сиви и грозни, като никой освен мен не ги виждаше - безшумни и взиращи се в компютрите и класьорите с документи. Останах след работа и им дадох всички пароли за компютрите, кодът за достъп за ходната врата, уверих ги че цяла нощ няма кой да ги безпокои и ги запалих отвън с 20 литра бензин - нямаше начин едни сиви да ми прецакат пенсията, до която имах 10 дни.
Вариант 2 - класическо криминале
Шефът беше наръган седем път във врата с макетния нож с червената дръжка, който бях зачислила на Анна, а точно този ден тя остана след работа и дори откара инвалидната ми количка до асансьора. Тя миришеше на похот, на секс, на грях. Имах протокола, имах алиби като инвалид, имах миризмата й и трябваше да я накажа, а от количката беше лесно да го промуша - последните 2 пъти ми стана тъжно, защото се стовари като мен в коридора, но беше заради нея - да изчисти кармата си, да ме види най-после.
Вариант 3 - алтернативно
Пусках на факса до всички контрагенти цели два часа "SOS - тук в офиса е пълно с мъртви". После получих факсове от всички с "Благодарим. Пращаме ви още един" и снимка на прерязаното гърло на техен служител.
Вариант 4 - с неочакван край
Социалните дойдоха да проверят как се отглежда бебето - битови условия, емоционално състояние на родителите, финансови възможности, начин на хранене - бяха две мили жени и останаха доволни, на едната й хареса че обувките и чадърчето бяха в същото розово/синьо каре. Мери прехвърли увитата в бяло одеалце пластмасова кукла в багажника - за седми път не видяха че бебе няма.
Тарти:
Влакът бавно се отдалечаваше, тя изпрати въздушна целувка, и започна плавно да се стопява, докато държах насочения към нея поратор.
Жалко, щеше да бъде хубава сватба.
Леос:
1.Всички в офиса се дразнехме от геодезиста, който идвайки, се преобуваше с чехли и шляпаше шумно из коридорите като куца патица, а най-много се ядосваше началника ни, особено когато разговаряше с клиент в кабинета си.
Докато един ден арестуваха шефа и повече не чухме шляпане на чехли.
2. Електрическата мелница за отпадъци в кухненската мивка отново се задръсти и Панталеймон бръкна с лявата ръка, да понатисне костите на пилето, с което беше вечерял. С лявата, защото до половината преди лакътя, дясната му ръка липсваше.
Muskat
В хладилника в кухнята на офиса намерихме лист с имена на всички служители, на който беше написано "Следващият: Ти." Никой не знаеше какво точно означава.
thehuntermuster-231270
Високите ми токчета отчетливо тракат, докато вървя с широка крачка по европейските улици на Брюксел и всеки минувач алчно впива поглед в тясната червена рокля, прилепнала по тялото ми, русите къдри на косата ми, плътните ми устни, грима и маникюра, а после случайно се натъквам на чичо Гошо от четвъртия етаж в Люлин:
- Абе, Спиридоне, бе! К‘во си облякъл!?
alisalisa:
"Препиши това писмо в 10 екземпляра и ги изпрати на 10 човека.Ако не го направиш, ще ти се случи нещо много лошо."
pravil_nick
В средата на офиса се мъдреше канцеларско кошче, в което всички се препъваха, сякаш е невидимо. Кошче, пълно с очи.
Green Light
1.Гладна съм, каза малкото момиченце на баща си, точно преди обедната почивка. След това отново впи зъбки в разкъсаното му гърло.
2.Колегите, стройно подредени, ме гледат с вълнение, заради завършването на най-важния етап от строежа, а силните им виковете отговарят на тържествеността на момента. Отварям крана и наблюдавам как бетонът бавно ги залива, докато чакам да настъпи Тишината.
MilaO6
1.Мечтателят в психиатричното отделение беше преминал към осъществяване на мечтите си. Първите потърпевши бяха лекуващият лекар и дежурните сестри, последвани от санитарките и надзирателите.
2. Обяви:
"Пирогов" търси фирми за извозване на биологични отпадъци.
Моргата в "Пирогов" спешно подарява непотърсени трупове.
Дава се къща под наем за Хелоин с необходимия реквизит: призраци, буркани с кръв, разфасовки, трупове и пр. Всичко съвсем истинско и натурално.
Vtasahme q:
За пореден път разглеждаше с унес отражението си в огледалото, и се опияняваше от гледката на платинено руса, необикновена красавица със значими публикации, удостоила света с извънредното си присъствие, за което той и дължеше възхищение и кървящи от завист ноктя.
Но, неизбежното идваше под формата на застаряваща синя спирала, със засъхнали топченца по четката...
Liya:
Закъсняла с 10-ина минути, Елза изприпка по коридора, но внезапно усети зловещата необичайна тишина, спря, ослуша се пред вратата на шефа и натисна дръжката.
Като на кино в забавен кадър, видя окървавена стена, усети студено острие, опряно в гърлото й, чу прегракнал шепот в ухото си: „Никой не иска да умира сам, сестро“, заби токчето си в слабините на неизвестния похитител, обърна се и видя лицето на новоназначения чистач…
bipet
Погледнах в тема Литературна ... Ужас.
ПП
Ако съм пропуснала някого, да се обади да го включа.
|
Re: Обобщение [re: MilaO6]
