Не беше ли да уцелиш разстоянието най-точно с тия стъпки?
Показваше се като пантомима някакво действие и ако царят го познае, всички бягаха и спираха при "стоп". После не помня вече кой отгатваше в стъпки разстоянието от един от тях до царя, дали го отгатваше царят, или другият участник.

Иначе групата се наговаря шепнешком какво е действието и после беше цял ритуал, явно той си е чат от кефа на играта. Започва се с:

"Царю честити,
честит имен ден,
с дебелия корем,
от тука до Марица
с нахлупена паница".

Винаги съм се чудела какво казват децата, които не живеят в град край Марица.

Царят пита: "Къде бяхте?", отговор: в царския палат/царската баня/царската конюшня/кухня/двор и пр.
"Какво правихте?" - "Няма да кажем, а ще покажем". И започва пантомимското показване на действието,

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“