|
в българската история никога не е имало крале. откъде се е взел този крал?
Бе, то и апаши не сме имали по соца, ама се играеше и на "Стражари и апаши". И тя не идва от соца, ами от много преди соца...
Специално за апашите в уикито пише, че названието придобива популярност и извън Франция след края на Първата световна със значение - уличен крадец, джебчия, панта. Но във Франция е възникнало в началото на XXв. от улични банди в работнически квартали, които се занимавали с измами и грабежи, а понякога и с по-тежки престъпления, като често се е стигало до улични сблъсъци с полицията, които пресата отразявала със снимки...
Интересно е, че в BG жаргон се обяснява, че апаш означава - крадец, разбойник, дребен престъпник и идвало било "от името на северноамериканското индианско племе „апачи” - само че оригиналното название "Apache" [ə'pætʃiː] е било предадено неправилно на български като „апаш”, под влияние от френски". Отделно, в Северна Америка апачите често били отъждествявани с напаст от улични хулигани.
Че дори и примери са дадени:
Няма отърване от апашите!/ Аман вече от тия апаши!
В Северозапада цели села са пропищели от апаши.
Навсякъде апаши.
Защо го давам тоя пример? За да посоча, че произходът и употребата на дадени думи, изрази, в случая - наименования в детски игри не винаги е еднозначен, може да има няколко различни обяснения за произхода и повече от един източник на различна инфрмация.
По мое време се пееше така:
Отвори порти Кралю,
отвори порти!
Че кой/той ще/да мине Кралю,
че кой/той ще/да мине?
Отворете, затворете
един оставете - 2
В различните краища на България са се употребявали различни думи и изрази при припяването като устойчивто словосъчетание в цяла България е било названието на играта "Кралю-порталю".
Но има един по-стар вариант, който гласи така:
Отваряй порти, Кральо льо,
отваряй порти,
войска ще мине, Кральо льо,
войска ще мине
.......
от което става ясно, че в играта е ставало дума за войска, която преминава под вдигнатите ръце/Портата/Портала на кралството навън или навътре... Това значение за войска в съвременния вариант на нашето детство го нямаше. Очевидно е, че идва от по-далечни времена. Ние крал сме нямали, но съседни държави, като Кралство Сърбия, Кралство Румъния, Гръцкия крал Константинос, с които сме имали вземане-даване, от чиито територии е имало преселение, бежанци, смесени бракове, отиване-връщане на маси народ и е естествено да проникнат детски игри чрез игрите на децата от различен произход, но живеещи на едно място. Ами полския крал Владислав III, Варненчик, който си има цяла гробница във Варна и загива в бой с турците?!
Отделно, че и в нашата история имаме вземане-даване с титлата крал. Константин Бодин (или Бъдин) е средновековен крал и владетел на Дукля, най-могъщото сръбско княжество по това време, от 1081 до 1101 г. , потомък на Комитопулите, внук на Теодора Косара и Иван Владимир, което му дава основание при второто голямо българско въстание срещу византийското владичество да се обяви в 1072 г. за цар на българите. В българската историография е известен и като Константин Бодин-Петър. Констатин Бодин се самоназовава Петър , за да демонстрира приемственост с Петър I Български и допълнително да подсили своята легитимност. "
Текстът "Кралю-порталю, отвори порти, че ще замине краля на война. Отворете, затворете, само един оставете!" е и броенка и съществува в . Интересно е, че има още една броенка, която фонетично много наподобява тази от играта "Кралю-Порталю", тъй като децата много често уподобяват различни думи и текстове до фонетично и реално по-близки до тяхното разбиране и произнасяне словосъчетания. Така се е получило и с
"Отваряй Гальо порти, отваряй Гальо, че ще да мине, Гальо, Чавдар войвода. Отворете, затворете и един оставете. Лъжичка, паничка, юрганче, тиганче и хоп в капанче."
"Тук по-лесните за произнасяне „Гальо“ или „Галю“ обикновено се произнасят „Кальо“ и „Калю“, като заместват обръщението „кралю“."
Редактирано от MilaO6 на 15.10.23 14:15.
|
Re: детска игра [re: ~@!$^%*amp;()_+]
