Напр. в разказа Мавруд избира специфичен за страната сорт грозде, чиито цвят сякаш олицетворява тъмните сили.

Наскоро бях на едно събитие за творческо писане с нея. Тя действително много, ама много държи на думите, изразните средства, имена, наименования, символно и смислово ззвучене, метафори, епитети и пр... Особено имена и названия никога за нея не трябва да бъдат случайно избирани, а напротив, трябва да се търси винаги някакъв подтекст, някаква връзка с фабулата и смисъла на историята...

Мавруд, например, е дума, която предизвиква и визуални, и сетивни - обонятелни и вкусови асоциации. А освен това и има символно значение на тъмни, както ти казваш, мътни, неясни сили. Всички тези внимателно подбирани изразни средства, метафори, епитети и др. литературни форми правят от най-обикновен сюжет, взет от прозаичната реалност да звучат чудато, тайнствено, настръхващо и бодат читателя по гърба:-)) Тя така казва - историите трябва да те бодат-:-))

За кратките жанрове, като късия разказ може много да се пише. Те са голямо литературно предизвикателство и са в състояние изцяло да променят гледната точка, да предложат страшно много алтернативни, но равностойни гледни точки и варианти за читателско тълкуване. Изключително полезни са за упражнение в творческо писане, защото научават пишещия да се научи да концентрира, сгъстява, наелектризира и напряга посланието.

Това, че изглеждат като "продукт за бърза консумация" е донякъде измамно и да, може да послужи за забавление, както в случая. Но късият разказ като жанр е задължително упражнение във всички курсове, семинари, уъркшопове за творческо писане не случайно. Голяма провокация са, всъщност.