Той открай време не я харесва Здравка и такива писачи-драскачи като нея... не е ли то фантазе, не ми го хвали с една дума
Не е необходимо нещо да ти харесва, за да има литературна и художествена стойност.
Коментирали сме го това в теми за изкуство, когато пишеха повече хора, например джелси. Много стойностни произведения на различни изкуства не могат да бъдат характеризирани с качствена оценка "харесва ми". Това не означава, че не могат да предизвикат рефлексия или да се вместят в някакво усещане, чувство, емоция, реакция освен елементарната опозицията "харесва ми-не ми харесва". Например, трудно е да кажеш за някои инсталации на Кристо "харесва ми". Но можеш да кажеш "шокиращо е", "смачкващо е" или "потресаващо". Въобще може да не влиза по никакъв начин в определение като "хубаво е, харесва ми".
С джелси, например, много пъти сме коментирали, че не харесваме Вагнер в класическия смисъл на думата. Но не можем да отречем ролята на Вагнер в развитието на класическото музикално изкуство, операта и пр... В този смисъл и да не съм почитател спеиално на Вагнер, ще изгледам с интерес и любопитство новия прочит на "Пръстенът на нубелунга" на Софийската опера... Не случайно по света има Вагнерово общество, което пътува по цял свят да гледа Вагнерови опери, а специално пък "Пръстенът на нобелунга" има десетки версии...
Нещо подобно е и със Здравка. Може да не ти харесва, да не ти направи особено впечатление - например "Юлски разкази" преди одини като излезе, някак не ме грабна. Но случайно бях на едно събитие, където беше и тя,и други съвременни автори, запознах се лично с нея, някакси се заинтересувах, прочетох някои по-нови нейни разкази и изведнъж я видях с други очи. Не знам дали ми харесва, но определено ме заинтересува, грабна вниманието ми, а разказите й наистина са ми любопитни...
|