Здрасти! Как е безсънното!?:-))
Аз съм настроена много поетично-писателски напоследък. Прочета 2 реда, глупост някаква може да е, и веднага съзирам история с литературно-художествения потенциал. Ей на, от твойте в реда направо очите ти вади разказ в резюме: "Пъпчив очилат пубер хлътнал до уши в библиотекарката на село, където е заточен да кара лятната ваканция. Треска го тресе като тръгне за библиотеката да вземе книжки, тя му пробутва ужаси, щото си мисли, че всички пубери ги харесват, а той ги преживява наживо и прочетено и реалност му се сливат в едно на фона на тежко първо влюбване"
Що се отнася до "българска диаболична фантастика", това е много интересно явление, което за съжаление не е известно много-много, освен в тесни професионални филологически кръгове и любители на редки литературни опити. Така, например, много преди Стивън Кинг:-))), още през 20-те години на миналия век български автори са създавали "произведения на ужаса". Вярно не са били много, една шепа са били, не са и много известни, както казах, защото диаболизмът така и не получава широко разпространение у нас, но ги е имало.
Сборникът българската диаболистична фантастика , който си чел, вероятно е "Дяволиада" с избрани творби на български диаболисти. Освен, небезизвестният Светослав Минков ( "Дамата с рентгеновите очи"), писателят Владимир Полянов се смята за "повелителят на ужасите" в българската литература. Има сборници с разкази на ужасите като "Смърт", "Комедия на куклите", "Вик" - ранни диаболични повести и новели и др...
|