Не съм съгласен и за двете.

Силата му капка по капка го напускаше и той едва не се препъна, но трябваше да продължи да бяга, трябваше да спаси любимата си. Шумовете от стъпките на преследвачите им и воят на хрътките се приближаваха неумолимо, но той не устоя и поспря само за секунда, за да погледне може би за последен път любимата си, а крехкото, бледо същество, което носеше на ръце, го удостои с най-невинната си усмивка с малка, властна нотка в ъгъла на устните, и отново впи прелестните си зъби в разкъсаната плът на гърдите му.

По точка едно.
В първото изречение няма особено действие, по-скоро се стреми да създаде обстоятелствена картина, посредством действия. Обаче твърде е дълго и с нелогизми и повторения във фраза.

"капка по капка" - Излишно разтягане. Самата дума "капка", особено илюстрираща описаното действие внася усещането за бавно изтичане. "С всяка капка" е достатъчно.

"едва не се препъна" - Можеш ли едва да се препънеш? Можеш едва да не паднеш, препъването ознавава точно това - спъваш се, залиташ, но не падаш. Почти бременен е този израз. Да не говорим, че препъването не ти носи нищо.

"трябваше - трябваше" - Ясно, авторът иска да създаде напрежение, но в едно изречение не върви. Цялото "...но трябваше да продължи да бяга, трябваше да спаси любимата си" тежи ужасно. Може да стане доста по-леко, например така - "...но трябваше да продължи да бяга, за да спаси любимата си." Или даже още по-добре така - "...но продължаваше да бяга, за да спаси любимата си."

Второто изречение е неудобно дълго, авторът се е мъчил да набута всичко, което може в него и в резултат се е получила пълна с излишъци мешавица. Мъчи се да ти набие неговата представа за случващото се, обаче в такава кратка форма това е много трудно - освен ако не си Хемингуей - и така пречи на твоята фантазия да се развихри. Пак е пълно с нелогизми, твърде много са.

Шумовете от стъпките на преследвачите приближават - Ако си способен да чуеш стъпките на преследвачите си, ти си на не повече от 50-на метра от тях. Ако бягаш, за да спасиш някого, хич няма да ти е до спиране. "Далечните викове на преследвачите им" стои малко по-добре.

Воят на хрътките, дето приближава неумолимо - Пак, ако те преследват с хрътки и чуваш преследвачите си, те тия хрътки трябва да са куци, глухи и хремави. И вой не може да приближи "неумолимо". То и друго не може, де, освен ходът на времето :).

По точка две.
Много е разтеглено, много. Излишни описания, които не ти носят нищо. Ако се стремя да запазя максимално авторовото внушение, бих го преработил така:

Силата му го напускаше с всяка капка и той се препъна, но продължи да бяга, за да спаси любимата си. Шумът от стъпките на преследвачите и далечният вой на хрътките им приближаваха, но той спря за миг задъхан и я погледна може би за последен път, а крехкото, бледо същество в ръцете му се усмихна невинно и отново впи прелестните си зъби в разкъсаната плът на гърдите му.


Не че съм някакъв литературен капацитет, де. Просто пояснявам защо не ми допада. Според мен, поне заради нелогизмите не би трябвало да мине дори първоначалната цедка на конкурса.
Ако е младо момче е друга работа - младите автори трябва да се подкрепят. Всичко, което описах по-горе се придобива по рефлкес в последствие. Поне имам такова усещане, де :)