Силата му капка по капка го напускаше и той едва не се препъна, но трябваше да продължи да бяга, трябваше да спаси любимата си. Шумовете от стъпките на преследвачите им и воят на хрътките се приближаваха неумолимо, но той не устоя и поспря само за секунда, за да погледне може би за последен път любимата си, а крехкото, бледо същество, което носеше на ръце, го удостои с най-невинната си усмивка с малка, властна нотка в ъгъла на устните, и отново впи прелестните си зъби в разкъсаната плът на гърдите му.
Г. Ганчев е любител на Херман Хесе сигурно, защото мизансценът на разказа му сякаш е изваден от стихотворението, което цитира Степния вълк.
(едноименното стихотворение, в едноименното произведение на Хесе, за което едноименнния герой се сеща, докато чете едноименно озаглавен свой психопортрет. Случайно се получи така - кеф! )
Ето стихотворението:
Аз съм Степния вълк, който тича в полята.
И светът покрай мен е потънал във сняг.
Само черният гарван кръжи над брезата,
от кошута и заек ни диря, ни знак.
Аз съм влюбен в кошутата, ако открия
само нейния мирис и стъпки в нощта,
ще я сграбча и зъби във нея ще впия,
по-прекрасна от нея не знам на света.
Как добре на любимата нежното гърло
бих обзел и захапал бих с порив такъв,
че отпосле ще вия до съмване върло
и ще пия от нейната алена кръв.
Ако можех да срещна и заек в полето,
бих се радвал, защото кръвта съм му пил…
Ах, лишен ли съм вече от всичко, което
прави моя живот и приятен, и мил?
По опашката моята козина вече е сива
и се вглеждам с невиждащи вече очи.
И жена ми отдавна в земята почива
и вкуса на живота ми вече горчи.
Тичам аз след сърни и по заешки дири,
утолявам си гърлото с глътки от сняг,
слушам в тъмната нощ как виелица свири
и душата си нося на дявола пак
Забравих да напиша кой е и да кажа мерси и браво на преводача - Иван Николов.
(не мога да си представя по-трудно нещо от превод на немска поезия. Език ли е, чудо ли е...)Редактирано от Green Light на 06.10.23 13:29.
|