Не знам, мила Уни.
Не се мисля за особено умен и със сигурност знам, че съм умерено грозен.

Ще ти споделя една случка по този повод.
Преди време, една засукана колежка упорито се опитваше да се закача с мен, заядливо едно такова. Идва веднъж при мен и ми дава да направя някакъв тест за интелигентност. От незнамкъдеси го била намерила, само от там били валидни, другите не важели. Нямаше как да откажа, разбираш, всеки работи уж, но ушите са наострени. Резултатът ми беше "над 143". Точно така пишеше "над".
Естествено, след това всички се втурнаха да го правят. На някой даде 116, други 121, все точни цифри някакви.
Защо ти го казвам?
Защото двама от колегите, който аз смятам за едни от най-блестящите умове, с които съм се срещал - светкавична и всеобхватна мисъл, услужлива памет, широка обща култура, невероятни аналитични способности, абе, акъл отвсякъде - имаха резултати някъде около 127 или 129, не помня точно.
С тях не мога да се меря, това са колосални умове, знам го много добре. Затова не се смятам за особено умен.
А после стана ясно какво всъщност търси колежката. Затова се смятам за само умерено грозен.

Вярвам в разумния разговор. Този, в който се представят и защитават аргументи. Мнения и предположения също, изобщо всякакви размисли, които обаче ясно са заявени като такива. За да се превърнат в твърдения са им нужни факти. И във фактите вярвам. След като ги проверя, разбира се :-) В детайлите особено много. Карти Таро, астрология, приказки под шипковия храст и хоремашки мъдрости не мога да възприемам сериозно.
По тази причина - предполагам ти е трудно да възприемеш толкова радикална концепция - мога да приема да бъда оборен. Даже се радвам, защото научавам нещо различно. Обаче с валидни аргументи.
Преди години наистина умните хора развиха една особена категоричност, която на моменти звучеше арогантно. Очарователна беше и обаятелна, защото те наистина знаеха какво говорят. Постепенно се възприе като модел и се превърна в маниер на поведение. Обаче някъде из годините се забрави, че е нужен и интелект. Остана само арогантната категоричност, която впоследствие се изроди и в речевита кресливост.

Да обобщавам в категории и вписвам в генерални образи опонент, за да омаловажа аргументацията му не е моето. Хеле пък на такъв, който не споделя моя поглед към света. То и на никого с малко акъл не е неговото, защото сам би се досетил как изглежда отстрани.
Вземи, например, поручика. Все го давам за пример, но има защо. С него можем да говорим, въпреки че не ми сваля шапка. Няма да се опита да ме засегне, ще се аргументира, при това добре. Тоест, ще размишлявам над думите му.
Много от пишещите тук възприемам по същия начин, не е само той.
Над квалификации и нахвърляни емоции не мога да размишлявам, мила Уни. Не се взема аргументирано отношение по нечии емоционални терзания, наясно си с това.
Тъй като нощта напредна, а точно днес по ред причини не съм съвсем добър събеседник, ще ти пожелая спокойни сънища.

Очевидно ти нямаш съмнения какъв неповторим капацитет си. Не знам това колко умна и красива те прави.