Ми нямам нужда да си украсявам чинийката, за да си доказвам колко се самоуважавам. Все пак, работя с цветове и композиции и ежеминутно си храня душата с цветове и красотички. То, самите продукти и съставките на храната са феерия от цветове, нюанси и цветни съчетания, апетитът ми идва още докато приготвям нещо за ядене. А докато се храня, не си гледам в чинията, щото обичайно чета или гледам нещо я на телевизора, я на компютъра. Засядането на маса и втораченото преживяне на храна без други занимания за ума винаги са ми били досадно губене на време.

Тези захапки за манджата от тенджерето и търбуха са самоутешения на пренавити домакинки, болно амбицирани да си доказват какви са естетки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите