|
Спомен от кварталния ми супер-маркет в Павлово.
На 6-7 вече ме пращаше баба да пазарувам нетежки неща.
Взимах и сестра ми и братовчед ми от детска градина.
хляб Добруджа-36 стотинки, бял-42.
кисело мляко-овче и краве, нещо беше 2,40, не помня кое. може би сиренето-пак овче и краве.
обичах квасената сметана със захар.
масло-сега в Гърция и Турция има подобен вкус. хубаво беше.
кашкавал-Витоша и балкански.
прясно мляко в найлонови пликове-също ягода и някакви плодови
салам - шпек, хамбургски, телешки, луканка, кренвриши, нещо което вуйчо наричаше кучешка радост, сланина, дебърцини
швепс-мандарина, грейпфрут, портокал, битер-лимон, тоник, ябълка, лимонада, понякога кока-кола в малки стъклени шишенца, алтай, етър сода, сиропи, албански портокалов джус.
сладолед-сметанов и шоколадов
шоколади-този с кравата, едни по-малки, вносен-2,20 струваше той, по-рядко...
имаше плод и зеленчук отделно..банани съм купувала. но май не можеше повече от килограм...
бонбони амфора, черноморец, троен лешник и рядко едни хубави-дипломат, пияна вишна...
да-дънки, ако ми донесат от командировка или дънки Фус-58 лева...имаше някакви скапани Панака или нещо подобно. имах едни бели-Кондор...
там беше по-кофти.
всъщност храната не е била толкова разнообразна, но беше вкусна.
съседите са я запазили като качество.
факт, че и при най-скъпите сега гаранция няма, а и не са масово достъпни.
но това, което изброих, съм го купувала...с една мрежа, която прокъсва пръстите...или с торба.
имаше страхотни платове-лен, коприна, басма...май за износ, но оставаше...
е, за някои на опашка
но и опашки за книги имаше...странно. имаше
не, нямам носталгия...
но определено имаше и добри неща.
в кварталното ми училище имаше лекар, сестра, зъболекар и задължителни прегледи.
читалище, опитно поле, възможност за спортове, свирене на инструменти-тамбура, пиано, акордеон...
голямо игрище, библиотека....
за най-нормално квартално училище говоря...
хората си се познаваха...много спокойно се играеше до 11-12 лятото.
то и дворовете бяха оживени...много си ходеха на гости...
глъч до късно навсякъде...
е, ако някой се появи с нещо по-лъскавичко събира погледите, но униформите не даваха много такива възможности...
частното училище на моето беше в стара реновирана детска градина...
пред кварталното си продаваха марихуана...не посмях тогава
играеше много, но все някой родител дежуреше да ги гледа...
че не е било ок, така е.
то и не си нещастен, ако не познаваш друго...
но преходът не е това, което всички искахме, ама съвсем не е
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!Редактирано от Baldrian на 11.09.23 18:26.
|
Re: Специално за хората с амнезия (копи пейст) [re: Green Light]
