На девети септември 1944 прабаба ми разговаряла на двора с комшийката.

Тя: димитрийо, чу ли, шумкарите взели властта, чумата да ги тръшне дано.
Прабаба ми : ами, ами, всяко чудо за три дни, за малко ще е.

Недалновидна се оказва прабаба ми.
След месец арестуват сина й, дядо ми, като враг на народа. Щото бил "богат".

Народен съд, смъртна присъда, заменена с доживотен затвор, амнистия след десет години.
От затвора излиза полусляп.

А ти празнувай.



върнете ни архивите, идиоти