Думите са публицистични и в стила на тогавашната риторика. Може да се премахне превъзходната степен „най“, но това няма да промени същественото. А същественото е в сегашното време и защо отстъпи толкова много от постигнатото тогава. Всъщност единствено постигнатото в сегашно време са опитите за скриване на миналото. И постоянно връщане към миналото. Толкова ли е велико, че повече от 30 години не може да се убедят хората в това нечовешко зло.
Дори сега, след толкова години паметника на Червената армия има такова голямо значение за толкова много хора. Трябва да има някаква по дълбока причина от елементарното фобство и филство.