В това интервю има няколко изречения, които казват всичко:

Ние не сме същества на интелекта и неможем по никакъв начин да участваме в интелектуални упражнения, където думите в действителност нямат никакво значение. Никоя от нас, според никакви уговорки, не е надскочила доброто и злото, болестите или старостта.

Това, което ни се случи, е че старият нагуал ни убеди в съществуването на две категории човешки същества. По голямата част от нас са същества, които магьосниците наричат в отрицателен смисъл "безсмъртни". В другата категория са съществата, които ще умрат.

Старият нагуал ни казваше, че като “безсмъртни”, ние никога не взимаме смъртта за отправна точка и затова си позволяваме невъобразимия лукс да изживеем целия си живот отдадени на думи, описания, полемики, споразумения и несъгласия.

Другата категория е на магьосниците или съществата, които ще умрат и които не могат при никакви обстоятелства да си позволят лукса на интелектуалните претенции. Ако изобщо ние сме нещо, то сме същества без никакво значение. И ако въобще имаме нещо, то това е убеждението, че сме същества, които ще умрат и един ден ще трябва да се изправим лице в лице с безкрайността. Подготовката ни е най-простото нещо на света: ние се подготвяме по двадесет и четири часа на ден за тази среща с безкрайността.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите