Освен пак да ги подхвана, да видим
Всяка възраст си има своите четива. Препрочитането е задължително.
Не взимам отношение за Кастанеда, защото аз бледнея на фона на Мила.

Но, в този случай ще спомена три книги, които съм чела като "юноша бледен" и след 20 и повече години : Мъртви души, Антихрист, Петербург.
Защо ги препрочетох? Защото ми бяха подадени от дядо ми за четене и после да си говорим. Прочетох ги, нооо не можах да обсъдя. Бяха ми тъпи, скучновати, неразбираеми. Сякаш огорчих дядо, а пък аз съм била 15-16 годишна.

Та в негова памет ги прочетох отново, преди 20-ина години, значи на 40 някъде. И си говорих с дядо, но на сън.

И още една книга ще спомена : Децата на Хемус. Е, това е художествен роман, ноооо, не съвсем.

А що се отнася за сънищата, леко скептично в паралел с Кастанеда, препоръчвам Бързи сънища, чела съм я като дете, но и до днес я помня. Интересно, завладяващо четиво.