Никога повече не съм сънувала, че съм летяла, но беше страхотно като усещане - от скоростта, от мириса на море, от пръските вода, много бърза птица бях:)

Обяснението е, че аз по принцип имам страх от височина. Страх, придобит от едно падане по мокрия стръмен бряг на Приморско по сумрак. От тогава в самолетите винаги си взимам място към пътеката, мразя да ме бутат и да искат да се наслаждавам на гледката от високо. На едно вдигане с платформа в АЕЦ-а сума време не ми минаха синините в дланите от впитите нокти, така стисках ограждението и се молех само да не поискам да ме свалят долу, ни на гледка се насладих, нито нищо:)))