|
(Вън от темата) Зачетох се, не са ми непознати Кастанеда и господин Хуан.
Интересен случай с предмет на силата разказва Кастанеда в книгата си „Дарът на Орела“. Ла Горда, една от ученичките на дон Хуан, намерила едно камъче с чужда енергия в руините на Монте Албан. В същия миг попаднала под влиянието на собственика на камъчето, живял преди векове. Притежателят бил магьосник, който бил победен от някой по-могъщ от него. Победителят искал да го изяде жив, за да получи силата му, но другият предусетил намерението му и концентрирал силата си в камъчето. Попаднала под чуждото влияние Ла Горда започнала да чува и вижда убийците. За да я извади от това състояние, дон Хуан я заровил в земята, където тя престояла в продължение на девет дни.
Знаеш ли, че в онази малка област между Пирин и Родопите хората никога не взимат камък от завой на река, а също така (и особено) и нищо, което прилича на стар счупен чиреп от глинен съд. Те мислят, че в далечното минало в реките са изхвърляни заключените черни магии, които хората или магьосниците са премахвали от домовете си. И логично, ако вземеш такъв камък и го внесеш в къщи, магията може да се съживи...
Бях изненадан да науча много години след като чух първия вариант, че в друга част на Родопите, вярват в същата работа, макар обяснението да е с обратен знак - магиите са действащи и отново зли, черни, така се задействат- с хвърляне в реки.
На завоя камъчетата или счупените съдове биват изхвълени на брега и затова именно там е най-опасно да взимаш камък.
Сега за трети път чета такова нещо.
Интересен свят.
По темата:
Погребването на близките е характерно единствено за рода хомо. Неандерталците са първите, които го практикуват, макар че епизодично са опитвали да направят сензация и с по-ранни погребения. Сензацията би била голяма, именно заради нещата които ти пишеш, една грижа за мъртвия би показала огромен културен инструментариум, далеч надхвърлящ обичата и грижата за тленното тяло. Колкото повече време отделим по размишление върху тази част от лекциите по антропология, толкова по-силно родство чувстваме с вътрешния мир и начина на мислене на древните ни предци. Може да кажем, че погребенията и погребалните ритуали са тази червена нишка, която бележи еднаквостта, хуманността, това което ни прави еднакви през хилядолетията назад, но и напред; във времето, но също и в пространството - по цялото Земно кълбо. Една играчка, оръжие, накит открит в гроб на древен човек говори едновременно за нежна обич, но и за цяло едно мироздание, вселена в умовете на предците ни какво се случава с нас след смъртта. Знаем за египтяните и да траките, китайците, древните перси, Антигона... Тя ни повече ни по-малко умира, жертва живота си за да извърши погребалнип ритуал на брат си. Една симетрия която едва ли е съзнавал Софокъл.
И за да затворя кръга, тези всички изброени неща водят към именно това огромно и важно нещо - спокойствието в уж-дреболиите- в разговора ми с мъртвия ми бащаа на гроба за двайсет минути срещу безличието на важните за делника ми неща. Няма артефакти на гонещите парите инженери.
Не ми се ще, но трябва да завърша ей така малко по средата... Чакат ме. Гоня проекти.
Бързам
П.П. Извинявам се, писах на пресекулки и сигурно е пълно с грешки и липса на яснота и линия на приказката
|
Re: Булевард "История славянобългарская" [re: MilaO6]
