Знам за името на улицата. И никога не “бързам”.

Минимум 2 пъти седмично на гроба. Свещичка, поливане. Никога не остава без свежи цветя във вазата там, нито в дома й, където почина. Също така - никога околните на гроба котки не остават без суха храна и катеричките без белени орехи. На гроба непрестанно “гори” трептяща свещичка на батерия. Задушница не се пропуска, ходим на 6 гроба. Помени и некролози всяка година без изключение. По Коледа - елхичка с играчки на гроба. Мартенички, червено яйце. И на гроба, и в апартамента й. 6 години майка ми, 12 - баща ми. 6 години тя участваше активно.

НИЩО от това не ми пречи да бъда жизнена, енергична, да работя изтощително и успешно и да се грижа за семейството и къщите си колкото трябва.

И да - това са част от моите вътрешно-морални “трябва”. Изпълнявам ги с удоволствие, наравно с всички други, това ми дава спокойствие и равновесие.

Понякога, рядко, ако не успея да отида цяла седмица - се чувствам определено зле.

А за първи път отидох на погребение по-възрастна от 40 години…

СПОРЕД МЕН!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от UnicaDonna на 25.08.23 22:01.