|
Все пак, аз не получих отговор на злободневния въпрос - как християнското семейство би се справило с това, че единият е насилник. Какво трябва да направи жената в християнски аспект на нещата, когато види че не и е по силите да се справи?
"в публичното пространство липсва аргументираният глас на Църквата, която да каже в подобни ситуации как да разграничим смирението от примирението, търпението от отчаянието и апатията. С една дума, къде е добродетелта и откъде започва грехът?
...
Най-краткият отговор на вашия въпрос е - не, не бива да се търпи семейното насилие
...
Ако се примиряваме и търпим издевателствата върху себе си, то това означава, че ние самите също имаме сериозен проблем, мазохизмът е този демон, който оправдава и дори услажда страданието. Няма как това да е проява на добродетел, щом сме съгласили с лъжата, оправдали сме я, примирили сме с нея.
...
„Търпение”, което ражда отчаяние, е греховно, защото според св. отци отчаянието е най-големият грях за човешката душа, то е хула срещу Светия Дух, то прави непроницаема човешката душа за действието на Бога и така тя не може да получи помощ от Него, нещо повече – св. отци учат, че отчаяната душа след смъртта си отива в ада...
...
Тайната на избавлението от кошмара на семейното насилие е в свободната воля, в осъзнаването, че има изход и че човек със свободната си воля избира пътя, по който с Божията помощ може да се пребори за запазване на собственото си човешко достойнство и достойнството на съпруга-насилник. И точно тук няма еднозначен отговор за пътя, който човек е свободен да избере. Всеки трябва да реши според силите си как да постъпи. Именно затова няма рецепти, защото всеки човек е различен, а това прави различна и съдбата на всяко семейство.
Но абсолютно задължително е „жертвата” да разбере, че е свободна да избира и когато осъзнае това, ще престане да бъде жертва. Ако свободно избере да търпи, то ще трябва да го прави непременно с любов, а не с чувство за онеправданост и натрупано озлобление. Тогава, мисля, Бог бързо ще помогне. В противния случай, ако избере да не търпи, би трябвало отново да го направи без озлобление, а със смиреното съзнание, че този кръст се е оказал непосилен за нея. Каквото и да избере, „жертвата” трябва да поеме пълна отговорност за своя свободен избор, защото само тогава страданията й ще принесат някакъв плод. Единственият начин да влезем в радостта на Бога страдайки, е да го правим доброволно и с любов. Тогава ще можем да разберем думите на Спасителя: „Игото Ми е благо, и бремето Ми е леко.”
|
Re: Християнското семейство [re: Green Light]
