Скъпа операция, дарена на бедняк от даряващ лекар (както по времето на Кестнер: тогава не е имало операций въвличащи "отбори" от специалисти и технологични комплекси) - това може да се получи. Се е получавало, по времето на Кестнер, и се получава днес. Но... даряващият лекар не е "обществото".

Виж, за изхранване на бедна жена с дете... За това е нужно общество. Лична благотворителност помага, но не е достатъчна.

Така че - по моя опит от САЩ - аз виждам в операцията на майката на Антон намек, че в Германия има добри хора, даряващи на бедните - но ОБЩЕСТВОТО, което е нужно за да се грижи за майката и момчето - обществото липсва. Или по-точно, липсва обществената загриженост.

Тук в Тексас веднъж годишно, примерно, зъболекари организират безплатна зъболекарска клиника за бедни: обичайно "клиниката" бива организирана в закрит стадион. Участващите зъболекари даряват материали и труд. Голямата дъщеря 2 пъти участва в такива клиники, веднъж като гимназистка с интерес към зъболекарството, после като входяща в зъболекарска школа. Защото нямаше квалификация да лекува, разпределяше висящите на опашка нещастници, кой към коя линия за кое лечение да бъде отправен. И двата пъти се върна ревяща от каквото бе видяла всред нещастниците... После в зъболекарската школа участва в подобна клиника - но школата имаха дружен проект със зъболекарска школа в Чили, и дъщерята отиде там за месец, през лятната ваканция, с нейни съвипускници. Така че, да, бедняк може да случи да получи здравно обслужване което е изобщо изцяло отвъд икономическите му възможности. Има даряващи здравни кадри. Но за ежедневен живот и изхранване... Трябва обществена система, трябва общество.