Връщаш ме 30 години назад във времето.
Търсиш спедиторски услуги във Франция или в България. Ще ти излезнат десетки. Не пишеш а въртиш телефони! Спедиторските фирми с това се занимават - логистика. Един път като ти вземат поръчката, взаимодействат си с други фирми в същия бизнес. Дават ти телефон на крайната дестинация, където се обаждаш периодично за информация къде точно се намира багажа ти и кога се очаква да пристигне. Оставяш им твоя телефон. Обаждат се да ти кажат когато багажът ти е пристигнал и къде се намира. Дават ти три дни безплатно съхранение през което време се очаква да им кажеш на кой адрес искаш да ти го доставят. Толкова е просто. Кашоните ти ще бъдат натоварени на палети и увити с тънка лента от някакъв материал, който държи кашоните да не се разпилеят.

Да кажа моят случай какъв беше. Живеех в Хюстън, САЩ. Заминавах командировка за две години в Саудитска Арабия. Компанията за която работих по това време изпрати професионалисти да пакетират багажа ми в кашони и да го отнесат в климатизиран склад, в едно с колата ми. Дойдоха, изснимаха къщата отвътре, за да могат след две години, като се върна, да подредят всичко както си е било. Описаха какво слагат във всеки кашон и от коя стая е (може да се случи по време на ваканция да посетя склада и да искам да взема някоя моя вещ. Ще предоставят всичките кашони от съответната стая и по описанието на кашоните да намеря каквото търся). Случи се точно след година да взема колата си по време на годишната ми отпуска и като свърши, да я върна обратно в склада.

След като двугодишният ми контракт свърши, взех шест месеца неплатен отпуск и вместо да се върна в Хюстън, дойдох си в България да реша ще ми понесе ли животът тук или не.

Година и половина след живот в България реших че ще го бъде, върнах се в Хюстън да уредя изпращането на всичкия ми багаж до София барабар с колата, кашоните и мебелите.

Избрах спедиторска фирма, обадих им се по телефона след което отидох и на място да уредя нещата и да платя за предстоящата им работа.
Помня че искаха в резервоара на колата ми да има само толкова бензин, колкото да я закарат до пристанището. Взеха палетите от склада, където бяха и от там нататък не знам какво се е случвало. Предварително уговорихме да взема колата си от първото пристанище в Европа, където ще я свалят. За останалият багаж ще ми се обадят по телефона в София с допълнителна информация. Така и стана.

Обадиха ми се че колата ми ще бъде разтоварена на пристанището в Германия, Бремен-хафен. След това пак ми се обадиха, че германците са отказали разтоварването на контейнера, защото имало натоварено и оръжие. След няколко дни разбирам, че оръжието било разтоварено в друга държава а контейнера върнат обратно в Бремен - хафен.
Качих се на самолет и заминах за Франкфурт при приятели. От там взех влак за Бремен. Беше бърз влак и взимайки го в последен момент, бях правостоящ.
Багажът си ми го докараха в София. В митницата не ми взеха никакво мито за нищо - връщах се за постоянно. Направиха въпрос само за няколкото кашона спиртни напитки, но след като всички бяха разпечатани, също минаха без мито.
Българската фирма, която беше крайния спедитор на багажа ми беше с адрес на хвърлей от стадион Васил Левски.
Ами, това беше.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите