как християнското семейство би се справило с това, че единият е насилник. Какво трябва да направи жената в християнски аспект на нещата, когато види че не и е по силите да се справи? Отива в полицията, те го арестуват и т.н., но това е провал за църквата. Друг трябва да им решава въпроса.

Защо реши на своя глава, че да потърси помощ от полицията е провал за Църквата?
Църквата не отхвърля гражданските закони и помощта на изпълнителната власт, когато те биват нарушени. Спомни си един къде по-голям провал за църквата преди 20+ години, когато имаше църковно разцепление. Някои обявени за отцепници свещеници отказаха да освободят храмовете и Светият синод поиска помощ от полицията. От църквата на пл. Ручей в София извлякоха с полиция от години действащият свещеник, защото бил отцепник.

Когато член на Църквата, било то и мирярин, извърши криминално деяние, каквото е домашният побой, то следва самата Църква да поеме задължението да поощри потърпевшата да си потърси правата пред светските органи на властта и побойникът да си получи заслуженото наказание, а не да й внушава, че е длъжна да го прикрива, за да пази реномето на Църквата. Той, насилникът не го опазил, та жертвата ли?

Има ли разбиране в християнската религия, че да, мъжът е "главата на жената" - нему е дадено да определя съдбата на семейството си, но това му дава по-голяма отговрност отколкото право? И как му се търси тази отговорност? Ако не се справя, тогава, сори Гринго, ти не ставаш.. и какво? Какво прави църквата и ние останалите християни какво правим?

Да, има го точно това разбиране. И когато нечия "глава" на семейство се отклони от правия път, ролята на изповедника или дори енорийският свещеник, към чиято общност принадлежи това семейство, нараства. Ако жената или член от семейството сподели за насилие в изповед или в разговор с духовния си наставник, той трябва всячески да й окаже духовна подкрепа, същото важи и за другите миряни от общността, запознати със ситуацията. В такива реални ситуации свещеникът дори разговаря с "главата" и прави всичко възможно той да се осъзнае и покае. От своя страна, християнската съпруга не бива да се страхува да си потърси правата, но от нея се очаква да прояви търпение към съгрешилия съпруг и да не бърза да се развежда, а да му даде шанс да се осъзнае и поправи.