|
Анкетата сред клубарите дава следните резултати:
По-богат от другите, заслужава да бъде човек, който е:
Високо-образован 6 (22%)
Предприемчив 11 (41%)
Свръх-трудолюбив 6 (22%)
Няма такъв. Всички да са равни. 4 (15%)
Аз не съм гласувал, но за да не излезе, че пиша като последна инстанция, за мен би било справедливо някой по-високообразован от мен да е и по-богат.
Чувството за справедливото или несправедливото богатство на другите, според мен е една от най-важните характеристики за устойчивост на обществото. Има и други неща, други чувства - съдебната справедливост и нивото на престъпност, външната ни ориентираност и какво е реномето на това да си "българин", има много други неща, но най-яркото структурно взаимоотношение е между нивата ни на богатство и в отношението към отличително по-богатите от нас.
Дори в социализма, а може би и най-вече тогава, това чувство което имахме за богатството на партийните принцове на фона на постапокалиптичните картини на разруха в предприятията и уравниловката под морското равнище направо съсипа всякаква лоялност или съпричастност към обществените ценности или стремежите на държавния строй.
Днес, обаче, тук, сред нас, в този клуб голяма част от коментарите по различни теми, много силно наподобяват отново точно това - липса на съпричастност към обществените (сега са евроатлантически) ценности, както и пълно неглижиране на стремежите на държавата (сега са Шенген и Еврозоната). Предполагам, че ще се съгласите с мен, но все пак, за доказателство ще дам темата на Уникалната за Евроатлантическите ценности, Историческата на Балдриан, НЕинтересната - отново на Уникалната, и много много други.
Как обаче и дали това личи в анкетата?
Разбира се, против сегашните ЕА ценности категорично се гласува в отговор "Всички да са равни" - такива са 15% от гласувалите. Не че са малко, но това едва ли може да даде това чувство за повсеместно неглижиране на ЕАЦ и целите ЕЗ и Шенген. Казвам повсеместно, защото така аз го чувствам, ако вие мислите различно поправете ме, но аз поне виждам това дори и в клубарите които не изпитват носталгия по социализма и виждат в диктатирските режими и в Русия заплаха а не приятел. Те също се дразнят от ЕАЦ (наричат ги джендърски или тъгуват за традиционното християнско семейство, за което ще пусна нарочна тема, дано да имам време тази сутрин). Това е моето чувство. За субективните усещания на клубарите си говорим тук.
Отговорът "Трудолюбив" събира 22%, но този отговор не го измислих добре, защото е до известна степен скрита лимонка. Би могло да е нагласа в смисъл:
- "трудолюбивите трябва да са богати и бих ги одобрил, но това е в някакъв идеалистичен розов сценарий, какъвто не съществува(в това гадно корумпирано капиталистическо общество)"
но може и да е:
- " образован или предприемчив, ти си кръгла нула ако не си преди всичко трудолюбив- това е крайъгълният камък на (справедливия) капитализъм"
Бях замислил отговора в този втори вариант, но сега съм разколебан - хората не са толкова лесни за разгадаване. На драго сърце ще приема помощ, ако имате идея и ако не ви е омръзнала темата.
"Образованият" също събира 22% е и моят отговор, така че ще кажа какво мисля аз. Това по някакъв начин е най-силният отговор в подкрепа на днешното устройство на обществото. Какво по-естествено и заслужено, хората които са се подготвяли с жар и талант за живота, да се реализират най-добре от всички. Това дава чувство на стабилност и дори лична удовлетвореност- "Да, той е по-богат от мен, но аз съм на точното си място спрямо моите знания и моята степен на квалификация. Не съм се изложил не съм пропуснал възможности, всичко е както трябва"
Безспорният победител в тази анкета обаче е "Предприемчивият" с цели 41% от всички гласували клубари. Този отговор се вписва в Оптимистичната теория на Иван Хаджийски "В каквато и да е обстановка, най-заслужили са тези които знаят как да се справят" Това, макар да се различава малко от моето лично верою, м и дава голям оптимизъм и даже опора. Ако анкетата беше представителна за България, тогава бих бил спокоен, че обществото е готово да понесе на рамене си или дори да даде крила на смелите и на визионерите. Какво по хубаво от това.
Като заключение, моят извод е че тази мъничка анкета съвсем скромно, като мигване, но все пак съвсем наистина поставя въпроса - дали не преувеличаваме съмненията си в днешна България и дали не сме по-критични на думи в нашите теми, отколкото наистина мислим?
Аз лично, за себе си знам, че при писането тук, на драго сърце жертвам точността в имео на оригиналността.
Може и вие да сте така.
Редактирано от Green Light на 03.08.23 09:51.
|