Критиката на политическа основа стърже, но оставя отворена възможността авторът на критиката да бъде "поправен" чрез политически аргументи, които да променят политическата му гледна точка. Критиката на не-политическа (аполитична) основа не оставя такава възможност - и стърже повече, пък и всякакъв политически режим. Казано другояче, политически основаната критика е относителна, а аполитичната е абсолютна - в политическо отношение, което ще рече, в погледа на управляващите.

Примерно, в "Точица и Антон", единствено "евро-атлантически" режим - приел за нормално робство, детски труд, здравеопазване като привилегия, неравноположеност в гражданските права и задължения - няма да види критика срещу управляващите; за нормалните общества, с нормални морални и граждански стойности, нуждата от гимназист да продава връзки за обувки, или проси, по нощите по мост, че да купи храна за майка си и себе си - майката бидейки болна и нетрудоспособна - и липсата на обществено съчуствие към гимназиста, забрави обществена помощ към болната майка... са си чиста проба обществена критика, колкото и аполитична. Тази му разказ на Кестнер, по само себе си, би изръбил автора като крайно-десен, крайно-ляв, русофил, популист, путинист, и прочие епитети за политически неправилно мислещи, в зависимост от кой се усеща като критикуван.

Мислиш ли че "Точица и Антон" би станал задължително четиво за подрастващото поколение в България? Както четем от Германска Вълна, ей примерно с тяхните скорошни 9 задължителни германски четива - май в самата Германия, родина на Кестнер, разказът "няма да намери място" (ех този крилат англо-американски израз, полагащ отговорност върху неодушевена вещ) като задължително четиво за германчетата.