Ерих Кестнер ми е любим писател. Чел съм го за мен си. Чел съм го и на децата като приспивно четиво, в програмата ни за утвърждаване на българския за официален семеен език.

Пише на човешки теми, и споменава човешки проблеми - които някак застъргват срещу всяка правителствена система. Както бе споменал един литератор, Кестнер ни сервира горчивините в живота като костилки на сладки плодове.

Както съм чул от американски германци, Кестнер е бил недолюбван от нацистите (пред-украинските), после от след-военния режим... Ако бе живял в ялтенско, или в американско, или където и да е, и там е щял да е недолюбван - както подобава на всеки човек способен да мисли за себе си - и смеещ да има своя памет.