|
На първо място много ми е интересно от къде намирате нерви да четете.
Нейсе. Ето нещо много дълго, и много тъпо, разбира се.
Дано имаш нерви.
Все пак ще ти бъда благодарен да почнем по ред от № 1 до № 8. Ако си съгласен, може ли да предложиш подход ?
Аз вече му загубих края кое е №8, затова стрелям напосоки. /моля, припомни какво точно „ми се брой“/
Всеки може да тълкува това по долу както си иска.
И все ще бъде вярно.
И за „поробителката“ Русия. И за „освободителката“ Русия.
Ако добре се ориентирам, сутрин рано докато все още не съм пиян, както бях позорно разкрит, твоето тълкуване е, че Русия действа като поробителка /ааа, и на другите „славяни“, прочем/:
Само шест дни след обявяването на обединението между Княжество България и Източна Румелия император Александър Трети пише следното до началника на руския Генерален щаб генерал Обручев:
„Не одобрявам действията на българите. Те нас не ни послушаха, действаха тихомълком, съвети не искаха, нека сега сами да си сърбат попарата, която забъркаха. Според мен, докато княз Александър (Александър Батенберг) продължава да се разпорежда със съдбата на българския народ, нашето вмешателство в българските работи е абсолютно невъзможно и безполезно. Заради последните действия на българите, които ние не одобряваме и за нас са нежелателни, би било непростимо и даже престъпно спрямо Русия да се караме и да водим война с Турция, а може би и с Европа. Ние трябва да имаме една-единствена главна цел - завладяването на Константинопол, за да се установим завинаги на Проливите и да знаем, че Константинопол винаги ще бъде в наши ръце. Това е в интерес на Русия и към това трябва да се стремим. Всичко останало, случващо се на Балканите, за нас е второстепенно. Стига сме се правили на интересни в ущърб на истинските интереси на Русия! Славяните сега са длъжни да служат на Русия, а не ние на тях!“.
Бих казал, че обощенията относно поробването на България от Русия са малко пресилени. И, Боже прости ми, аз приема Александър III повече за българско ангажиран от тебе, въпреки горното писмо. Даже, дори, на негово основание.
Ето: Александър III иска Константинопол и по пътя поробва България, естествено. Това е типично гьобелсова трактовка.
И така, пак се набутах при идиотския социализъм, защото социалистическата историография тълкува отрицателно Стефан Стамболов, първата лястовица на „поробителката“ Русия.
Предполагам ти го тълкуваш положително. По капиталистически
Симеон Радев /за Съединението/:
„Какво поведение щеше да държи Русия? Това бе въпросът, който с голямо безпокойство си задаваха всички в България, от министрите до последния гражданин. Руският агент в София Кояндер нямаше никакви инструкции. На основание на тоя принцип на дипломацията, според който всичко, което не е позволено изрично, е забранено, той се опита на своя отговорност да въздържи княза от всяка намеса в революцията, дорде се получи някакво известие от Петербург. Той посети Цанова и му заяви, че преминаването в Румелия даже на един войник може да даде повод на турците да навлязат и те с войската си и да лишат Европа от възможността да действува в Цариград по примирителен начин. Съветите на Кояндера не бидоха обаче последвани и военният министър получи заповед да почне мобилизация.
Положението на Кантакузина бе още по-трудно от онова на Кояндера. Като министър на княз Александра той трябваше да изпълнява неговите заповеди, но като руски генерал можеше ли той да вземе участие в едно революционно дело, насочено срещу договорите? При отсъствието на инструкции той реши да изпълни своя дълг като военен министър на България. По искането на княза той предписа на втория конни полк от Шумен да тръгне веднага за Търново, а оттам с усилен ход да замине за Пловдив. Пет пехотни полка, един артилерийски полк, един кавалерийски полк получиха също заповед да минат границата. В кавалерийския полк имаше четирима руски офицери. Кояндер, боейки се да не би тяхното присъствие да компрометира руската дипломация пред Портата и пред Европа, направи един последен опит да спре княжеските войски от едно навлизане в Румелия; с тая цел той отиде лично в телеграфната станция, гдето завари министрите, и в тяхно присъствие настоя пред княза да не бърза със своите решения. Князът отговори, че неговите решения са безвъзвратни, и Кояндер напусна станцията, крайно раздразнен от своя неуспех.“
Българо-руската военна конвенция от 10 ноември 1883 година регламентира помощта на Русия за изграждането на въоръжените сили на Княжество България.
Конвенцията забранява на руските офицери на служба в Княжеството да се месят в политическия му живот и ги подчинява на българските закони. Все пак руският император си запазва ключово влияние върху българската армия, тъй като военният министър може да бъде назначаван само с негово съгласие.
|
Re: понеже вече за втори път ме цитираш [re: Green Light]
