Според мен, как ги виждам нещата.

Тъй като този закон борави с една от най-най чувствителните теми, преди всичко трябва да обучи неформално кадри, които неформално да си свършат работата.

Смятам, че до 18 годишна възраст трябва да остане забраната да се съобщава на осиновено дете, че е такова, ако то е достатъчно малко, за да го знае предварително.

След 18 годишна възраст, ако му бъде разкрито и прояви желание да потърси произхода си, да може да го направи единствено и само чрез медиатори, без да има достъп до базата данни и на своя глава да търси.

Тук идва ролята на неформално подготвения и неформално вършещ работата си медиатор и психолог. Да се срещнат с осиновения човек, да снемат психологичния му профил и мотивация за откриване на биологичните родители, да го подготвят за евентуалните изходи от намирането, с цел да минимизират евентуалния срив от развитието.

След това да се свържат супер дискретно с биологичните родители и да повторят процедурата с психологичната оценка. Ако той/те приеме среща - да бъде!, пак под наблюдение и психологическа подкрепа. Ако не желае контакт с биологичното си, но оставено дете, медиаторите трябва да намерят най-подходящата форма за съобщаване на отказа.

Децата наистина са преди всичко, и имат право да потърсят, но ако законът им позволи, трябва задължително да е написан и изпълнен така, че да осигури и да се погрижи за психологическия и емоционален отговор на осиновения човек.

Същото се отнася за биологичния родител и истинските родители осиновители.

Ако някъде, по време на снемане на психологичния профил, изникнат индикации, че "истината" ще донесе само печал, отговорност на държавния служител е да прекрати търсенето (само като написах "държавен служител" и ме втресе от утопията).

Ако бъдещето е в посока законно разкриване на тайната на осиновяването, задължително трябва да има здраво подготвени, обучени, неформални хора, които да поемат донякъде тежестта на ситуацията, преди изобщо да се мисли за създаването на закон-беля.

Така, мисля, може да се прелее от общия случай, който закона разглежда безпристрастно, към частния, който винаги е в основата на всяка житейска ситуация. Така, за да е работещ, а не гарантиращ още по-дълбоки драми и нещастие за всяка от страните.

Не може да се търси урбулешката и да навлизаш в ничий живот неочаквано. Важи както за осиновените деца, така и за изоставилите ги родители.

Воювайки, загърбваме смирението, а Бог ни гледа отстрани. И отвътре.Glastar