И после, аз им сторих добро, пък те ми съсипват живота.
Да, има риск.

Моля??? Ако някоя родилка има лична уговорка със семейство да им повери бебето си за осиновяване, то може и да има претенциите за "сторих им добро". Но законният ред в България не е такъв - родилката подписва документ за отказ от родителски права и съгласие бебето да бъде предоставяно за осиновяване без грам гаранция, че веднага ще бъде осиновено от Х, дори и със запазена в тайна самоличност. Ражда го и си тръгва без никакви доказателства, че бебето е осиновено. Дали и кога ще се случи, дали изобщо ще се случи родилката няма нито представа, нито право да бъде информирана. "Сторила ти добро", ама друг път. Щом лично не ти го е връчила в ръцете.

И обратното, осиновеното е обичано, а другото бива пренебрегнато.
Като с моя близка в миналото. Родена седем години след осиновената си сестра,тя беше пепеляшката, а първата - принцесата, любимката на мама и на тате.


В примера с моите осиновени приятелки от детинство същата раота.
В едното семейство, от години бездетна двойка, тъкмо си осиновили бебенце и след една година си заченали свое. Двете сестрички бяха класика - по-голямата всякак тероркаше по-малката в най-добрите традиции на семействата с повечко братя и сестри. Йерархия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите