Бил съм там на езерото по това време около празника.

Запомнил съм поздрава:
-Айде, св.Наум на помощ!
-Всекиму!

В началото на 90-те в селата около манастира още имаше жени, които не само на празника бяха с носии и то не само стари,на и на средна възраст Поради няколко причини е достъпен за нормален транспорт по суша от не повече от 60-65 години и е било сравнително изолирано.

Последно бях 2019, субективно не ми хареса последното обновяване. Допадаше ми предишният вид на поддържане на построеното и обновяването отпреди век до век и половина.
И на 2 пъти съм чувал сърцето на Св.Наум, опирайки ухо до надгробната му плоча според обичая. Надявам се, че е индикация, че не съм толкова грешен.[

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите