|
Точно към Арнолд нямам нито слабост, нито интерес, нито влечение:-)))) Да, някои от филмите с него, които съм гледала, са ми харесвали. Допускам, че историята на живота му е впечатляваща, но лично на мен подобни личности няма как да са ми вдъхновение.
Светът е пълен със страхотни истории на най-различни личности, в най-различни сфери от живота. Те, тези вдъхновяващи истории са взаимствали модела от описанието на Житията на светиите, само че с днешна дата и извън Библията и религията:-))) Т.е. светът винаги има нужда да разказва истории за успели личности. Някак човешкото съзнание спонтанно търси мотивация и вдъхновение от себеподобните си.
Но за мен лично, акцентът не е върху успялата личност, или неуспялата, или в ужасяващата, а върху самото разказване на истории. Самият Г. Господинов в десетките интервюта, които дава а за Букър-а, а и в самата му реч при получаването му, нееднократно говори за разказването на истории и го разглежда от най-различни ъгли:
*Вярвам, че разказването на истории е стар начин за изработване на смисъл. Така е тръгнало всичко. Хората покрай огъня в пещерите са си разказвали истории.
*Историите създават и смисъл.
*Докато разказваш история си жив.
*Книгите, които разказват истории, са убежище.
*Разказването на истории прогонва страховете...
В този смисъл трудно ми е да си представя цяла тема, посветена само на Шварценегер. По-скоро биха ми били интересни историите на различни хора, защото всеки може да го тегли към истории на различни личности.
|