Финалът на една история (продължение)

автор: ringo

Та, казвах ви - един мишок
и котката заключих във килера.
От свадата им бях във шок.
Това го помня сякаш беше вчера.

И спомням си, че обещах
да доразкажа този частен случай.
Днес сядам да работя със ищах.
Финала на историята слушай...

Измина време... Най-подир
отвътре котката ми измяучи:
„Пусни ни да си ходим с мир
и ще ти кажем к`во при нас се случи!”

На тъй горещата молба
светкавично побързах да откликна.
Отворих аз фаталната врата.
От изненада само що не викнах:

Излезе котката сега,
а на гърба видях, че се поклаща
мишокът сив. За вас – шега,
но мене ужас взе да ме обхваща...

„Разбрахме се да сключим мир,
че интересите ни го налагат.
Ще спрем войната най-подир
и туй не смятаме, че ни излага.

Консенсус има между нас...
Той нека във килерчето си шета,
аз в кухнята ще съм на власт,
във хола и във няколко кьошета.

Не се чудù на този странен мир –
така са всички наши депутати.
Въпрос ли е за някой келипир,
не се помайват тези тарикати!...”

Мишокът кимна умно със глава,
и тъй загадъчно се заусмихва!...
От котката се спусна след това
и във килерчето във миг притихна...

Облиза котараната мустак
и се насочи бавно в свойта зона...
Замислих се за този важен знак!...
Започва обещаващо сезона!...

Ми ясно - вече дава резултат
онуй театро - в парламента,
където редовият депутат
дочаква кротичко момента

да дойде неговия звезден час -
със келипир да се облажи...
А ние супата ще духаме със вас,
държавата ни Бог да пази!...

Във вкъщи днес е тихо... Докога?
Е, няма кой да ти го каже!
И в парламента е една мъгла!...
Но изненадите си важат!...

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.