ЛЕЧЕ БУБОЛЕЧЕ
Георги Авгарски

Там, в гората, там, далече,
расло лече буболече
галенко, с корава дрешка,
аленко като черешка.

С две оченца, да си гледка.
С шест краченца, да си шетка.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да го цунка.

На шишарка си седяло.
От роса попарка яло.
Под бодливата къпинка
вечер лягало да спинка.
Нежно мама го люляла,
тихо песничка му пяла:

"На възглавничка от лайка
спи ми, чеденце на майка.
Чичо Слънчо се затули,
нани-нани, люли-люли!

Под юрганче от тревица
спи ми, мамина душица.
Чичо Слънчо се затули,
нани-нани, люли-люли!"

Чудно лече буболече
там, в гората, там, далече!
Без да пита, с тихи стъпки
тръгнало веднъж за гъбки.

Леви, десни! Леви, десни!
Ех, че срещи интересни!

Под листо от дива круша
спряло кОса да послуша.
Спряло се до кукуряче,
да му каже "боц" с мустаче.
Спряло се до росна капка,
да поцапка като жабка.

Спряло да погледа чинка.
Поиграло с песъчинка.
После взело да се люшка
на листец от теменужка.

И съгледало черупка –
орех с провъртяна дупка.
Мушнало се до средата
и настъпила бедата:
охка, ахка, врънка, мънка –
ни навътре, ни навънка!

"Ей, немирниче проклето,
де си пъхаш ти нослето?"
някой с весел глас попитал
и го щипнал и посритал.

(палав паяк бил, изглежда,
в тъмното мотаел прежда)

А горкичкото юначе
почнало на глас да плаче
там, в гората, там, далече:

"Аз съм лече буболече!
Галенко, с корава дрешка,
аленко като черешка.
С две оченца, да си гледкам.
С шест краченца, да си шеткам.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да ме цунка!"

Ах, ти, лече буболече,
там, в гората, там, далече!

Чула мама буболечка
от върха на суха млечка,
спуснала се с цяла сила
и юначето спасила.

Поизбърсала с листенце
хубавото му носленце,
дала му зелена сламка,
да си гризка, да си амка.

И завела го да спинка
под бодливата къпинка.
На възглавничка от лайка
сложила го мила майка,
да расте и хубавее,
като слънчице да грее.

Под мустаче се засмяло
аленото буболече
и заспало, засияло –
там, в гората, там, далече...

ОБИЧ
Дора Габе

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми!

Ти ли, моя майчице, направи
тая обич толкова голяма,
че света във нея се побира,
че в света на нея равна няма?

Че прегръщам с обичта си, майко,
нашата земя, с цветя покрита,
с пресен дъжд на пладне оросена
и с дъга, на златен сърп извита.

Че ми греят право във сърцето:
златно слънце, ниви позлатени,
утрин рано сребърна зорница,
в топла вечер облаци червени!

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nuke Dukem на 03.06.23 19:22.